Светът е жесток, безумно жесток. Хората са жестоки, неблагодарни и злобни ...
Въпросът е дали ще им позволиш да те наранят, или не! Защото ако обичаш себе си , това просто няма как да се случи. Няма, защото ще знаеш, че идеални хора не съществуват. И ти не си идеален, но приемаш това. А злобата на другите? Тя си е техен проблем..
Затова искаме да споделим с вас една история...
Живеел един голям самурай, който бил вече възрастен и се оттеглил, за да възпитава младите ученици. Но въпреки възрастта му се разпространявали слухове, че той е непобедим.
Един ден един войн, известен с абсолютното отсъствие на скрупули, дошъл при него. Боецът бил известен с използването на техниката за провокация : чакал съперника да направи първата стъпка, извличал полза от направената грешка и веднага нападал. Младият и неспокоен воин никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, той отишъл с цел да спечели и да се прослави.
Всички ученици били против идеята, но старецът приел предизвикателството ...
Всички излезли на площада и младият воин започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, оплювал го в лицето, обиждал него и неговите предци ... направил го с цел да провокира, но старецът бил въздържан.
Изморен и унижен, младият войн бил принуден да се оттегли. Обезпокоени от факта, че техният учител не би трябвало да търпи толкова обиди, студентите го попитали:
- Как можахте да позволите това? Защо не влязохте в двубой, пък дори и да загубите битката, вместо с бездействието си да ни показвате своята слабост и страх?
- Ако някой дойде с подарък при тебе и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
- На този, който го е донесъл - отговорил един от студентите.
- Е, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителят.
Ако не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
