Понякога забравяме колко струва, забравяме колко сме големи и се виждаме през очите на другите. Много е важно човек винаги да си знае цената и да не позволява мнението на другите да му влияе, защото може да ви се случи нещо подобно ...
"Имало едно време един огромен връх, на него орлово гнездо, а в гнездото четири яйца. Един ден имало силни ветрове и едно от яйцата се търкулнало надолу по планината и стигнало до фермата за птици.
След известно време яйцето е разцепило на две и излязло прекрасно малко орле. За съжаление, то било отгледано като кокошка. И скоро и само повярвало, че е кокошка. Обичало дома и семейството, но духът му копнеел за още нещо ... (нашите копнежи не са случайни, нашият копнеж ни показва какви сме ...)
Един ден, докато си играело във фермата, орлето погледнало към небето и видяло няколко силни орли като летят високо в далечината.
О - казала то - колко много искам да летя като тези птици. Другите кокошки с глас се изнасмяли.
Няма как да се случи, ти си кокошка, а кокошките не могат да летят, казали те. Орлето продължило да гледа към своите истински роднини, мечтаейки да бъде като тях. Но когато проговорело за своите мечти, другите се разсмивали.
И така орелът се научил да вярва в това, което другите го уверявали. Минало време, той престанал да мечтае и продължил да живее живота си и по-нататък като кокошка. До момента, в който не умрял ... А знаете ли какво е най-мъчното? Не се опитал да полети ... "
Човек става такъв, какъвто вярва, че ще стане. Ако мечтаеш да си орел, следвай мечтите си, не да слушай какво ти говорят кокошките!
