Млад студент тръгнал на разходка със своя преподавател.Докато разхождали и разговаряли, на отсрещната страна на пътя видял един чифт стари обувки, които по всичко изглежда принадлежали на някой беден селянин, който работил в близост на нивата си и вече привршвал своята работа.
Студентът казал на професора: "Хайде да се пошегуваме с този селянин. Ще скрием обувките и след това ще се скрием зад храстите и ще гледаме какво ще направи, докато ги търси. "Професорът му отговорил:" Момче, никога не се шегувам за сметка на чуждата беда и нещастие. Но тъй като си богат, можеш да си доставиш голямо удоволствие от това. Постави по една златна монета в всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция.
Докато се обувал, усетил, че има нещо в обувката. Отначало помислил, че е камъче, но скоро разбрал, че това е златна монета. Бил изумен, че вижда златна монета, огледал се наоколо и след това стоял замислен известно време. Отново се обърнал наоколо, но не видял никого. Сложил монетата в джоба си и тръгнал да обува и другата обувка, но с голяма изненада и в нея открил златна монета. Изведнъж го овладели чувствата и той паднал на колене, вдигнал главата си към небето и започнал да казва молитва в знак на благодарност.
В своята молитва той споменал за тежко болната си жена, за децата, които нямат нито парче хляб за ядене, а сега благодарение на невидимата ръка, която му изпратила монетите, най-сетне ще бъдат спасени. Студентът стоял дълбоко трогнат и със сълзи в очите. Професорът го попитал: "Да шегуваш с него, тъй като смяташе, нима това щеше да те направи по-щастлив, отколкото си сега?
"Младият мъж отговорил:" Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! Сега наистина разбирам думите, които по-рано не ги разбирах: Благословен е този, който дава, повече, отколкото този, който получава! "Затова, когато можеш да направиш добро, не съжалявай за това. Само следвай пътя на истинските ценности.
