На 2 март 2016 г. България загуби един от най-ярките си журналисти – Петко Бочаров.
### Животът и кариерата на Петко Бочаров
Петко Бочаров е роден на 19 февруари 1919 г. в София. Завършва Американския колеж само четири години преди да го закрият през 1942 г., след като България влиза в Тристранния пакт и се превръща в противник на САЩ. През 1945 г. Бочаров полага държавния си изпит по право в Софийския университет, но комунистическият режим му създава пречки в кариерата. „Като лоша атестация, лепната на челото ми. Щом чуеха за американската ми диплома, и отношението към мен веднага се променяше“, разказваше той.
Въпреки трудностите, наученият в Американския колеж английски език му отваря вратите към журналистиката. През 1952 г. Бочаров е назначен за преводач в Българската телеграфна агенция (БТА), а след смъртта на Сталин става журналист в агенцията. Целият му професионален живот преминава в БТА, където работи в отдел „Международна информация“. Там той става свидетел и аналитик на всичко, което се случва по света.
### Изпитания и успехи
Журналистическата кариера на Бочаров е изпълнена с възходи и падения. През 1960 г. е изпратен в Италия, за да отразява олимпийските игри в Рим, но след завръщането му шефката на БТА Елена Гаврилова изненадано възкликва: „Ама ти се върна?!“ Това е първото и последното му излизане в западна държава. Обикновено го пращат в Африка, въпреки че е повишен до шеф на отдел „САЩ и ООН“.
През 1962 г. Бочаров става първият журналист, направил авторски коментар на живо по Българската национална телевизия (БНТ). Темата е „Конференцията на външните министри от Южна Америка в Пунта де ла Есте“. Въпреки блестящите отзиви, след това БНТ го „забравя“ за цели 12 години. Връщането му на екран е чак през 1974 г., когато става част от телевизионно студио в БТА.
### Звездният миг и наследството
През 1992 г. настъпва звездният миг в кариерата на Бочаров. Шефът на БНТ Асен Агов го кани да прави неделен коментар под рубриката „Тв око“. Това продължава 3 месеца, през които Бочаров изрича онова „Да, ама не“, което става негова запазена марка и символ на неговия аналитичен ум.
Пенсиониран е на 64 години, но продължава да следи събитията у нас и по света до края на живота си. През 2014 г., когато българският преход навърши 25 години, Бочаров сподели: „Когато тръгваш да качваш висок връх, има два пътя. Единият върви със завои и е по-лек, но по-дълъг. Другият върви право нагоре и е къс, но тежък.“
### Наследството на Петко Бочаров
Петко Бочаров беше не просто журналист – той беше символ на честността, смелостта и професионализма. Неговите анализи и коментари бяха вдъхновение за поколения журналисти. Той показа, че журналистиката може да бъде не просто професия, а и мисия – мисия да информира, да анализира и да вдъхновява.
Съпругата му Дора сподели, че той издъхна бавно, като дишането му постепенно отслабваше, докато спря окончателно. Но духът на Петко Бочаров ще живее вечно в страниците на българската журналистика и в сърцата на всички, които го познаваха и уважаваха.
„Няма забрава за човека, живял пълноценно, смело, честно и достойно“, написа в съболезнованията си министърът на културата Вежди Рашидов. И наистина, Петко Бочаров остава ярка звезда в небето на българската журналистика, звезда, която ще свети за поколенията.
