“Гнусно”, “жестоко”, “садистично” - потресът от публичната екзекуция на жирафа Мариус в зоопарка в Копенхаген бе повсеместен. В Германия, в Англия, в САЩ, в България хората просто не можеха да повярват на очите си.
Това, че деца наблюдаваха и снимаха с телефоните си разсичането на тялото на жирафа, възмути най-много хора. Мнозина зададоха въпроса как може датчаните да са толкова садистични и как възпитават децата си.
Всъщност парадоксалното е, че Дания е смятана за земния рай за деца.
Страната оглавява всички класации по възпитание в ранна детска възраст - по отношение на обществото към малките, по удобства и финансиране на детските градини и училищата и по свобода, осигурявана на родителите за пълноценно занимание с възпитанието. Затова публичната касапница буквално срази повечето хора в чужбина.
Та нали най-напредничавите методи на възпитание идват от скандинавските страни, сред които Дания е безспорният лидер? Само там в детските градини на 6 деца се пада един възпитател. Само там основното правило в отглеждането на деца не е “дресировката”, а стимулирането на индивидуалните заложби. В датските детски градини децата не правят всичко заедно. Има достатъчно възпитатели и учители, които се грижат всяко дете да получава нужното му внимание и да се занимава с онова, от което точно има нужда. Детските градини не са място за подготовка на кадри, а допълнение към дома. В тях не можете да видите букви и числа, залепени с магнити по дъските, нито пък енциклопедии и планове за учебен материал. Ученето е оставено за училище. Въпреки това датските деца редовно заемат едни от първите места по постижения в тестовете “Пиза”.
Страната благоденства икономически, Брутният вътрешен продукт е сред най-високите в Европа, хората там живеят добре. Което показва, че датският метод на възпитание и обучение носи добри плодове за цялото общество.
Е, как тогава се връзва тази идилична картинка със заколението на симпатичния Мариус?
Някои експерти се опитаха да го обяснят. Според тях няма противоречие в методите на възпитание на децата и допускането им да гледат какво се случва с животното след смъртта.
“Лъвовете какво ядат според вас? Брюкселско зеле ли? Те ядат месо. Практика на всички зоопаркове е да хранят животните с други животни, станали излишни поради неизлечима болест или невъзможност да се намери място за тях. Точно както е в природата. На всички, които им е жал за жирафа, няма ли да им е жал, ако лъвовете бъдат оставени да умрат от глад”, написа в туитър журналистът от датския вестник “Политикен” Кристън Мадсън.
Смъртта е част от живота, също както и раждането. За смъртта и за раждането се говори непрекъснато и в църквата. Децата имат много по-непосредствено отношение и към двата процеса, отколкото възрастните, защитиха случката в зоопарка датски педагози. Малките питат какво става, когато животът свърши. Когато над смъртта има табу, тя поражда страх. Излишен страх, защото всички сме смъртни.
Всяко дете рано или късно ще срещне смъртта.
По същия начин датчаните се отнасят и към раждането и секса. Децата започват с обучение на тази тема още на 5 години. В това Дания дори не прави особено изключение. В съседна Германия първите книжки с подробни картинки на тема откъде идват бебетата са предназначени за тригодишни. Те се четат масово във всяко семейство особено ако едно дете чака братче или сестриче. Книжките съвсем не са направени “по детски” - не се спестява нищо. Детайлни илюстрации показват как пенисът влиза във вагината, как от оплодената яйцеклетка става бебе и как точно протича раждането.
Единственото, което бе забранено наскоро, е да се обяснява на децата, че сексът носи удоволствие. Трябва изрично да се обяснява, че сексът е за възрастни. Така те биват предпазени от педофили и едновременно с това ги учат, че тялото им принадлежи само на тях и не е редно някой да ги докосва без тяхно желание.
Към смъртта датчаните се отнасят с още по-голяма прагматичност. За традиционно аграрна страна като Дания смъртта и клането на животни за храна са част от ежедневието и културата и?.
Затова и в Дания не разбират възмущението, породено от злочестата съдба на Мариус, в страни като традиционно индустриалната Англия например.
“Това не е ли двоен морал? Всеки ден си слагате салам или шунка върху филията, която е произведена също след заколението на животно. При това животно, което е живяло в ужасни условия, за да може шунката от него да е по-евтина за вас”, писа “Политикен”.
“Вълнението от смъртта на Мариус е странно, при положение че на всички възмутени смъртта на четириногите всеки ден им е напълно безразлична. Защо едно от тях така ги потресе?”, коментира още вестникът и допълва:
“Хората тотално са се отдалечили от природата.
За тях животните в зоопарка са като един голям “Дисниленд”. Защо не им е жал за затворените там екземпляри? И защо вярват, че те всички са вегани? Съвсем нормално е хищник да яде други животни. Защитният инстикт на обществото се включва само ако жертвата случайно има име и красиви големи очи. Това е двойният морал на хора, които иначе се хранят с евтини шницели!”
Много директори на зоопаркове в Европа защитиха колегата си в Копенхаген, като обясниха, че това е единствената и всъщност хуманна практика в такива случаи.
“Кравите не са лилави, а Дядо Коледа не съществува. Има строги правила за опазване на видовете и ние ги спазваме”, включи се в спора шефът на зоопарка в Манхайм.
Зоопаркът в Копенхаген спазва тези критерии. Той е включен в Европейският зоо- и аквасъюз. В него има ясни и строги правила за развъждането на жирафи. Те забраняват чифтосването на жирафи, които са роднини, помежду си, за да се запази здрав видът им. Генетичният материал на Мариус е показал, че има идентични гени с жирафите във всички 300 зоопарка, които членуват в организацията. Тоест той има родствени връзки с тях и няма как да бъде оставен да се чифтосва. След отказ от всички зоологически градини да бъде приет по тази причина той е бил убит в неделя, разясни и Петер Сандое, професор по биоетика към университета в Копенхаген.
“Реакцията на обществото е вид “диснификация”, тоест приравняване на всичко, което става в природата, до филмчетата на “Дисни”. Хората в общества, далеч от селския живот, третират животните като равноправни граждани. А за една аграрна нация като Дания това далеч не е така”, казва той.
И завършва с думите: “Затова и родителите без угризения показват на децата си какво се случва с животните след смъртта им, без да се страхуват, че кръвта и разрязаното месо на късове ще ги травматизират. Все пак вечерта ще им поднесат също парче месо, което е било отрязано от някъде.”
