Всички ние живеем между хора, чиито души вече са се въплътявали в Света доста много пъти, в протежение на много векове. Как бихме могли да познаем стара душа, която е близо до нас? Как бихме могли да знаем дали ние не сме стара душа?
Нашите предходни животи и натрупани опитности са скрити от нас – Вселената много милосърдно спуска завеса пред нашето съзнание и памет, там където се намират безброй количество извървени пътища и загуби.
Някои от методите за възстановяване на спомени са чрез ретроспективна памети и регресивна хипноза, както и чрез дълбока медитация и изпадане в състояние на транс. И все пак има и нещо универсално, което може да обозначи дългия опит, без да се използват преждепосочените практики. Това са хората, които изпитват потребност от уединение, изолация от другите и наслада от самотата.
Някои от старите души могат да бъдат определени като интровертни, а в някои случаи даже като социопати. Но определенията в никакъв случай не трябва да са крайни, защото в хода на живота си, човек може от екстровертен в тийнейджърските си години, да стане интровертен по-късно, след като е изпитал поредица от трудности и разочарования, които да му напомнят всъщност за смисъла на неговото явяване в Света.
Старите души живеят с вярва в това, което правят. Те могат да бъдат познати по това, че не се нуждаят от одобрението или мнението на околните. Те не са отшелници, но обичат да остават сами под звездното небе, обичат да се разхождат сами в парка, да слушат музика сами, да четат книги в пълна самота, или пък в уединение да се грижат за цветята или растенията в градината.
Старите души имат неутешима потребност от развитие на ново знание
Те не се боят да попадат в различни ситуации, да започват нещо отначало или да загубят всичко, за което години наред са полагали усилия. Те вярват в по-дълбокия смисъл на нещата и не губят вътрешният си импулс и стимули. Често техният живот и действия са неразбираеми, дори отхвърляни от околните. Това са обаче душите, които водят истинския прогрес и развитие на всяка цивилизация, колкото и малко дръвце в
Големия огън на човечеството да привнасят.
Сигурността – Това е най-малкото нещо, което старите души търсят в Живота тук на Земята
Отхвърляне на конвенционалните вкусове, възгледи, предпочитания е тяхна характерна черта. Алтернативните, непопулярни гледни точки, особено изразени в собственото им мнение са друга особеност на старите души, тук на Земята.
Конвенционалните медии за тях са прекалено пристрастни, измамни, повърхностни, замърсени с цинизъм и агресия, и не носят нищо ново или полезно – с много, много малко изключения. Те не обичат радио, спокойно живеят без телевизия и масови забавления.
Старите души могат да „прочетат“ всеки човек – съвсем за кратко!
Те знаят как да „четат“ хората. Понякога – от детството си, показват в най-ранна възраст внезапно зряла мъдрост и разбиране за редица неща в природата и междуличностните отношения.
За тях е достатъчно да наблюдават хората за известно време, за да се присъединят към тях за кратко взаимодействие в минута разговор, след което те вече знаят естеството им на живот, техните радости, тревоги, страхове и проблеми, техните възможности.
Старите души сред нас имат ясни и разбираеми причини за действията си – минало, настояще и бъдеще. Навярно те имат някакъв заложен код вътре в тях, който позволява „изтегляне“ на мигновена информация за околните хора и души. Това е така, защото те са взаимодействали с хиляди и хиляди хора в дългата история на предишните превъплъщения на душата си. Те са запознати с общото поведение и психологията на хората, както и с архетипите на личността – и за тях няма нищо ново в съвременните хора, (почти) нищо, което те не знаят и не са срещали преди.
Старите души не са субективни – но наблюдателни и непогрешими. Чувстват хората интуитивно и виждат истинските им намерения и желания
Те не се нуждаят от изследвания, за да разберат какви са хората около тях. Те го виждат в светлината на очите, звукът на гласовете и интонацията при изказ, както и във фините промени на енергетиката в комуникацията – те усещат неподправено всички човешки страсти и желания, чувства и емоции. За тях телепатията е нещо нормално.
Старите души имат необичайно влияние върху хората със своето прозрение и мъдрост, а също и с разбирането за живота много повече, отколкото обикновения човек. Те не са за първи път тук, добре запознати са с живота, и са в състояние да помагат на другите в техните преживявания. Те знаят стойността и значението на неща като търпение, доверие в интегритета на тези наоколо, самонаблюдение, самосъзнание, милосърдие и вяра в доброто, като изначален импулс в Сътворението.
Когато се срещнат, старите души са необичайно щастливи, приказливи и преливащи една в друга
След това обаче имат нужда от усамотение и непременно надграждане. Често след такива срещи, те констатират, че сериозно превъзхождат масата от хора, което ги кара да се чувстват задължени и да страдат от всеобщото изоставане, но дълбоко в себе си знаят, че за развитието е нужно време и всеки трябва да извърви своят път и мисия. Те не могат да се впишат в обществото, дори да се опитват да бъдат „нормални“. Те наистина не разбират как може големи групи от хора да бъдат еднакво щастливи или еднакво нещастни, като по някакъв план. Те разбират, че животът е непостоянен, пълен с промени, и не могат да приемат нещата за даденост.И ако вие се идентифицирахте с най-малко едно от горепосочените неща, можете да бъдете сигурни – не живеете за първи път тук, на Земята.
Не позволявайте на никого да ви казва, че трябва да се промените, за да отговори на очакванията на света около вас. Вселената не се нуждае от въглеродни копия, клонинги и реплики! Тя се нуждае от живи души.
Основният смисъл на човешкия живот, е да се подобрят безсмъртните му основи, както и да се трансформира страданието, злото и нещастието – в добро, съзидателност и блаженство. Всички други форми на дейност са безсмислени в Природата …
