Грипният вирус , попадайки в дробовете, първо атакува В-клетките на паметта, които помнят предишните му визити, затова бързо могат да снабдят имунната система с необходимите противогрипни антитела.
Когато се сблъскат с грипния вирус, В-клетките на имунната система започват да произвеждат антитела, които специфично се свързват с белтъците на вируса и сигнализират другите имунни клетки, че това, с което са се свързали, трябва да се унищожи незабавно.
С общи усилия клетките избавят организма от вируса, но известна част от В-клетките не изчезва, а остава на стража в дробовете. В паметта на тези В-клетки се съхранява информация за това как изглежда вирусът и в случай на повторно проникване те веднага започват производството на необходимите антитела.
Грипният вирус обаче е прекрасно осведомен за хитростта с паметта на В-клетките и именно тях избира за първа мишена на атака.
Накратко молекулярната памет на В-клетките се обръща срещу самите тях – на повърхността им има специални рецептори за вируса на грипа, за да го открият навреме – но вирусът с помощта на същите тези рецептори прониква вътре, потиска синтеза на антитела и в резултат убива клетката.
Всичко това се случва прекалено бързо, за да успее имунната система да разбере що за патоген е нахлул в организма. И резултатът е, че цялата работа по разпознаването на вируса и настройването на В-клетките срещу него се налага да започне наново.
Не било лесно да се открие тази способност на вируса да атакува клетките на паметта – тези клетки са много малко и доста трудно може да се извлекат от тъканите. Затова Стефани Дугън и колегите й прибегнали до хитрост – те присъединили към частици от грипен вирус флуоресцентен белтък и чак тогава успели да видят имунните клетки на паметта с рецепторите против вируса.
Учените извлекли ядрата на тези В-клетки и ги присадили в яйцеклетки, от които получили вирусспецифични лимфоцити на паметта. Вече с достатъчно материал в ръцете, учените разгледали детайлите на взаимодействието между клетките и вируса.
Авторите смятат, че такава уловка може да се използва и от други вируси, тоест това не е индивидуална черта на грипа. Очевидно, ако В-клетките на паметта бъдат защитени от атаките на вируса, това силно ще намали шансовете за успех на инфекцията. Остава само да се разбере как може да стане това.
