На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично , а в българския народен календар той е отреден за Ден на християнското семейство . От векове наред прадедите ни са смятали домът за свещено място, в което децата учат най-ценните житейски уроци, също тъй и усвояват важни знания за света.
Само българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство . Тук още веднъж се преплитат православния канон и народните традиции, съхранявани и отстоявани в протежение на стотици години.
Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още от преди раждането си, а след като навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички се изумили, след като родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Епископ Захария, баща на Св. Йоан Кръстител.
След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била "дадена" на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.
Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на него, построена от император Юстиниан Велики през 543 година.
Ако времето е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието - слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата - богата.
По стар български обичай, редом с пожеланията към новороденото за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, пълен с благополучие и многобройна челяд.
В някои части на България се изпълнява обичаят "стрижба", по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като едновременно с това го благославя с думите: "Айде, сега ни е живо кумче – както на златни ножици, така и на сребърни венци". Всъщност, сребърните венци са неизменна част от сватбения реквизит, а целта на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.
