Учени направиха редица експерименти, за да разберат съществува ли Бог.
-Опасаха главата ми с жиците на енцефалографа. Пъхнаха в ръката ми уред - диапазонен генератор на вълни, създаващ магнитно поле.
Няколко секунди мрак - и изведнъж ярко синя светлина, като светкавица. Тя се разтича, запълвайки цялото ми полезрение, като бездънно небе. Още секунда - и на фона на това "небе" се появява ярка точка. След част от секундата точката се превръща в ярък лъч. Той прави кръгове, като че ли сканира пространството, което започва да се свива в изкрящ тунел. "Онзи същият? Когото виждат умиращите?", мисля си с ужас. И изведнъж разбирам, че гледам някакво бяло облаче в края на тунела. То прилича на октопод, който протяга "пипалата си" към мен. След това нищо не помня...
Свестих се на леглото. Сестрата размахваше памуче с амоняк под носа ми. Уредът се въргаляше на пода. Изпуснала съм го, като съм загубила съзнание.
- А вие искахте да пробвате "най-голямата доза" излъчване - поклати глава жената. - Опасно е. Може да умрете. Истински.
- Кого видях?
От шепненето ми жената подскача. И отговаря:
- Не зная. Никой не знае.
