Имало едно време двама влюбени. Те се оженили и подир сватбата младоженците заживели при семейството на съпруга.
- Моля те, помогни! Забъркай някаква отрова, с която да се избавя от злата ми свекърва. Догуша ми дойде от съжителството с нея!
- Съвсем не ми се ще да си служиш с отрова, за да съградиш щастливо семейство, но след като това е твоето желание, ще ти помогна - отвърнала старицата.
Тя поканила младата жена в дома си и се насочила към полица с билки. Събрала в стъкленица по малко от няколко треви и я подала на невестата, като казала:
- Вари редовно чай на своята свекърва от тези билки и ще се случи това, което толкоз искаш. Само че имам една заръка за теб.
- Какво още е нужно да направя? - разгорещено попитала младата снаха.
-За да не те заподозрат, че си отровила майката на мъжа си, започни да се държиш добре към нея. Бъди любезна, избягвай да ѝ противоречиш и се старай да ѝ помагаш с каквото можеш! - заръчала старицата.
- Добре, така ще сторя! -отвърнала жената и се върнала в дома на съпруга си.
Още на следващия ден тя из основи променила държането си. Събуждала се още преди свекърва си, чистела и готвела. Ведно с това приготвяла и чая с взетите билки. В началото свекървата доста много се учудила от ентусиазма на своята снаха, но след като видяла колко много се грижи тя за нея, също променила отношението си. Двете започнали да се разбират и в един миг снахата съжалила за пъклените си планове и още веднъж отишла при знахарката.
- Искам да те помоля за противоотрова! Аз дадох всичките билки на моята свекърва и тя навярно всеки миг ще умре. Но аз вече не желая това, тъй като ние започнахме много да се разбираме! - казала през сълзи снахата.
- Успокой се, жено! Билките, които ти дадох, бяха най-обикновени. През цялото време отровата не беше в чашата на свекърва ти, а в твоята душа. Но сега най-после ти се отърва от нея.
