24-годишната Александра Стефка Хикман-Нунез от американския щат Южна Каролина откри, че има 4 сестри и 2-ма братя в България. Това стана с помощта на “24 часа” след няколкоседмично издирване из цяла България.
“Боже господи, не мога да повярвам, че това се случва.
Тя все още предпочита българското си име Стефка пред американското Александра, което добавили Дебора и Дарил Хикман, които я осиновили през 1999 г. Те искрено подкрепили момичето, когато пожелало да търси семейството си в България, защото години след осиновяването научили, че е преживяло истински шок от раздялата със семейството си. (Виж карето долу.)
16 г. по-късно младата жена е нетърпелива да научи подробности за близките си, които “24 часа” издири по нейна молба.
“Да, помня Стефка, разбира се. Как мога да я забравя, като я гледах като малка? Кога ще е възможно да я видя и да говоря с нея?", нетърпелива е и леля й Пенка - сестра на майка й Зюмбюла, която откриваме в бургаския гр. Средец. Помага ни социалният работник Милен Боянов, който отговаря за ромските проблеми в общината.
38-годишната Пенка разказва, че сестра й -
майката на Стефка,
от няколко години
живее и работи
в Белгия
Когато тези дни се обадила на близките си и те й казали, че Стефка я търси, тя била на седмото небе от радост. Била нетърпелива да научи подробности за момичето си, да го види по скайп, или поне да го чуе по телефона. Сестра й разказва, че живеела трудно, затова дала част от децата си по домове.
И в момента Пенка се грижи за едно от децата на Зюмбюла - 13-годишната Патрисия. Отначало момиченцето много тъгувало, но после започнало да свиква. Когато видяло снимка на непознатата си американска кака, се разплакало, разказва лелята Пенка. “Патрисия не познава сестра си, защото е родена 3 г. след като са взели Стефка в САЩ”, казва Пенка.
Тя и момиченцето са единствените близки на Стефка, които все още живеят в гр. Средец. Пенка разказва, че сестра й имала още 2 момчета и 3 момичета. Най-големият син на сестра й - 27-годишният Кънчо, живеел в Айтос. Имал семейство и дете, но тя не го е виждала отдавна. “24 часа” направи първи стъпки за намирането на брата с любезното съдействие на общината - надяваме се той да се обади в редакцията скоро.
След Кънчо Зюмбюла родила Тодор. Той по думите на лелята живеел около Варна със семейството си, но и с него нямала връзка. Скоро след него през 1991 г. се родила Стефка. Зюмбюла я дала в дом за деца от предучилищна възраст в бургаското с. Победа. Тъкмо оттам я взели американците Дебора и Дарил Хикман през 1999 г., когато била на 8 г.
Братът Кънчо със семейството му
Преди време Стефка успяла да открие българския адвокат, който помогнал за осиновяването й с надежда, че ще й съдейства да намери биологичните си родители. “Разочарована съм - всичко, което направи, бе
да вземе 500-те
долара, които му
пратих,
и да ми каже, че не може да намери майка ми. Това ме съсипа напълно. Спря да отговаря на имейлите и съобщенията ми във фейсбук”, жалва се Стефка.
Това обаче не отчаяло младата жена и тя решила да се свърже с “24 часа”, след като прочела в интернет споделени историите на други щастливци, намерили семействата си в България. “Отначало не вярвах, че ще ми обърнете внимание, но сега съм уверена, че съм попаднала на правилните хора”, щастлива е Стефка.
Тя още помни една от сестрите си, с които била в дом, но не може да си спомни името. Най-вероятно става дума за Силвия, която е родена през 1993 г.
“24 часа” успя да
открие момичето
в социалния учебно-професионален център в бургаското с. Бата със съдействието на директорката Зоя Овчарова. “Част от децата, които са при нас, много искат да намерят биологичните родители, братята и сестрите си, и ние на драго сърце помагаме за това”, казва г-жа Овчарова.
Силвия попаднала в центъра, след закриването на бургаския дом “Коджакафалията”. Преди това била в дом “Здравец”. Това било последното място, където я посетила майка й Зюмбюла. Отначало момичето било много ентусиазирано да научи, че има сестра отвъд океана. После малко се изплашило, защото я възприемало като нещо далечно, непознато и нереално. “Радвам се и искам и да я видя, но не знам на какъв език ще можем да говорим", казва момичето.
В центъра в с. Бата Силвия изкарала квалификации по санитарство и бояджийство. Преди това имала квалификация по готварство. “Сега се опитваме да й намерим работа, но това не е лесно. Много хора имат предразсъдъци, когато разберат къде са израснали тези деца. А всъщност доста от тях са будни и искат само някой да им подаде ръка”, споделя Зоя Овчарова.
Според регистрите в дома
Стефка има още една
сестричка - Емилия, родена през 2004 г. Никой обаче не знае нищо за нея. Не е чувала за Емилия и лелята Пенка.
Единственото друго момиченце на сестра си, за което знае, е Магдалена. “Не знам обаче къде е. И тя бе в дом, но дали е осиновена, не мога да кажа”, споделя Пенка. Тя не помни дома, в който била настанена Магдалена. Надява се, ако някой, който я познава, прочете този текст, да се обади.
По думите на Пенка бащата на децата отдавна не се интересувал от тях и не ги е виждал. Дали Зюмбила има друг мъж в живота си, малката сестра не знае, но смята, че най-малкото дете - Емилия, може да е от друг баща.
Сега Пенка е нетърпелива да научи подробности за племенницата си в Америка. Пита кога и как могат да се чуят, защото няма компютър, а Стефка отдавна не говори български.
“Това не е проблем, ако трябва, ще го науча отново, защото искам през 2016 г. да дойда в България да видя леля си, братята и сестрите си. Надявам се дотогава да успея да се свържа и с майка ми.
Мога да им кажа
“обичам те”
на български", ентусиазирана е Стефка. Тя работи в компания за шиене на униформи и отговаря за обслужването на клиентите. “Не печеля много, но ще мога да събера за пътуване”, казва момичето.
Сестрата Силвия
Осиновителите й напълно подкрепили търсенето на биологичните й роднини. През 1999 г. баща й пътувал 2 пъти дотук заради осиновяването - първият път, за да види детето, вторият - за да го вземе. След това родителите й се разделили, но тя редовно се чувала и с двамата.
Един от първите хора, с които споделила щастливата новина за намирането на братята и сестрите си в България, била осиновителката й Дебора. “Тя се радва за мен", казва Стефка.
По Коледа говорила и с баща си Дарил, че има намерение да търси биологичното си семейство. Той й пожелал късмет и
с готовност ѝ
предоставил всички
факти и документи,
които има
Сега Стефка е нетърпелива да говори като за начало с леля си и с по-малката си сестра Патрисия. “Имам толкова много да питам и да наваксвам за последните 16 г. Смътно си спомням, че имах братя и 2 сестри, но не и имената им. За едната сестра помня, че я осиновиха в Италия. Другата бе бебе през 1999 г. Преди да замина за САЩ, братята ми я държаха и ми казаха: “Стефка, виж сестричката ни.” Бе с розови дрешки и повита в розово одеялце. Помня още, че от време на време съм ходила в къщата на майка ми и леля ми. Все още е жив споменът как перях и простирах дрехи, но имената, за съжаление, съм забравила”, казва жената.
Майката Зюмбюла
След осиновяването спомените от родината били изместени от новата среда и приятели. Научила английски и испански, защото никое от децата около нея не я разбирало. “Досега съм срещала само двама души в САЩ, които говорят български. Другите не знаят нищо за страната и дори се чудят къде е България”, споделя американката с български корени.
