В една стая бавно светели четири свещи. Била почти пълна тишина и можел да чуе разговора им.
Първата свещ казала: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще се изгася".
Втората свещ казала: "Аз съм ВЯРА - за съжаление, доста хора смятат, че не съм необходима, няма смисъл да горя и нататък". Само щом казала това, духал лек вятър и свещта се изгасила.
Третата свещ жално казала: "Аз съм ЛЮБОВ - нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат на страни. Даже и забравят, че обичат своите близки"....и в същия момент се изгасила.
Малко след това в стаята влязло едно дете: "Какво е това? Трябваше да горите до край", казало детето и започнало да плаче.
Тогава се обадила и четвъртата свещ: "Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм "НАДЕЖДА" и запалило останалите.
Пламъкът на надеждата ВИНАГИ е необходимо да гори в сърцата ни, за да може всеки от нас да запази вярата, мира и любовта.../sosnovini
