Една докосваща история за необходимостта да се съвземе човек, колкото и да е трудно ...
Да ви даде Бог всяка мъдрост и сила като този баща.
Самотен баща имаше едно малко момиче - любимо и дългоочаквано дете. Той живееше само за него, хранеше га, възпитаваше го, осигурямаше му всичко необходимо ...
Една сутрин момичето се разболяло сериозно, бащата направил всичко, за да го излекува, обърнал се към най-добрите лекари, молил се,опитвал се да го възстанови.
Но въпреки усилията му момичето скоро починало. Бащата бил неутешим, не можел да приеме смъртта на детето си. Той се затворил за приятели, станал отшелник, отказал да се върне към нормалния живот ...
Една вечер той имал сън. Стигнал до небето и станал свидетел на чудотворното шествие на малки ангели. Минавали в безкрайно шествие, а всяко дете в бели дрехи носело запалена свещ в ръцете си. След известно време бащата забелязал, че свещта на един от ангелите не гори. После осъзнал, че детето с изгасена свещ е неговата малка дъщеря.
Като се приближил до нея, бащата коленичил, прегърнал момичето и попитал: - Защо само твоята свещ не гори?
Татко, това е свещта на вярата - отвърнала тя - толкова често се опитвах да я запаля, но сълзите ти винаги изгасяха пламъка.
На сутринта бащата се събудил и от този ден отново започнал да общува с приятели, върнал се на работа, постепенно се научил да се усмихва отново на малки радости. Решил, че свещта на момичето му вече няма да угасне поради тежките му сълзи ...
