Един лекар тичайки влязъл в болницата, след като получил спешно повикване, за да извърши много трудна операция на млад човек. Веднага се облякъл и бързо влязъл в операционната зала.
В коридора пред залата се е срещнал с бесния бащата на момчето, който нервно се движел като лъв в клетка.
Докторът с искрено съчувствие отговорил: Наистина се извинявам, но щом получих поканата, веднага тръгнах. Не можех по-бързо да стигна. А сега ще ви помоля да се успокоите, за да мога да си работя работата най-добре знам.
Да се успокоя? Аз да се успокоя? И какво, ако вашият син е в операционната зала, а не моя? Дали ще се успокоите? Ако вашият син умираше, как ще се държите? - Яростно отговорил бащата.
Операцията продължила няколко часа, а след това лекарят излязъл щастлив и с усмивка на лицето.Слава Богу, вашият син е спасен! И без да изчака отговор от бащата, тичайки напуснал болницата, като пътьом сямо казал: Ако имате някакви въпроси, моля обърнете се към медицинската сестра.
Защо лекарят е така арогантен? Нима не можеше да изчака минута, да го попитам за състоянието на сина ми? - Обърнал се бащата към медицинската сестра.
Медицинската сестра отговорила: Неговият син загина вчера в автомобилна катастрофа. Беше на погребение, когато го извикаха за спешна операция на сина ви. Той е единственият лекар в града, който можеше да го спаси. И сега, когато спаси живота на сина ви, се върна да погребе своя.
Никога не съдете другите, защото никога не можете да знаете какъв е техният живот и през какво преминават.
