В един прекрасен слънчев ден Щастието решило да излезе сред хората, за да ги опознае и да разбере повече за тях.
Вървяло по една горска пътека, когато изведнъж паднало в дълбока яма.
Почти било обезверено, когато покрай него минала една жена. Тогава Щастието се провикнало:
- Моля те, измъкни ме оттук.
- Жената се замислила и поискала да направи далечен дворец в два пъти по-голям и разкошен.
Щастието изпълнило молбата й. Тогава щастливата жена хукнала към двореца и устроила голямо пиршество и забравила за щастието.
Щастието се разплакало и останало още време самотно в ямата.
Ето че още една жена се приближила до ямата и надникнала да види кой моли за помощ.
Щастието отново помолило:
- Добра жено, моля те, измъкни ме оттук. Ще направя каквото поискаш.
Жената бързо помогнала на Щастието да излезе от дупката. След това продължил бързо по пътеката, защото имала толкова много работа из къщи.
Щастието, изтичало след нея и учудено попитало:
- Не ми каза какво искаш, за това, че ми помогна. Нека да ти се отблагодаря!
- О, какво да искам, как бих могла да те оставя в такава беда? А и ти не можеше да ми дадеш нищо, паднало там, в ямата.
Тогава Щастието я хванало за ръка, завървяло до нея, и винаги било с благородната жена.
