Когато дошъл сетният час на един мъдрец, учениците, събрали се край леглото му да се сбогуват с него, попитали: - Ти винаги ще си останеш нашият Учител. Но никога не си ни разказвал кой беше твоят Учител.
Първият беше крадец. Веднъж се загубих в пустинята и когато най-накрая успях да се добера до някакво селце, всички отдавна спяха и домовете им бяха залостени. Обикалях от къща на къща и накрая попаднах на един човек, който се опитваше да пробие дупка в стената на чужд дом, за да го обере.
Попитах го къде мога да отседна, а той ми отговори: „По това време на нощта трудно ще намериш подслон, но можеш да пренощуваш при мен ако не те притеснява, че съм крадец.” Оказа се прекрасен човек и аз останах при него цял месец. Всяка вечер ми казваше: „Отивам на работа. Ти си почивай, моли се.” Когато се връщаше, го питах: „Успя ли?” А той отговаряше с усмивка: „Днес – не.” След което казваше:
„Бог е милостив, утре непременно ще стане.” Запомних добре тази мантра на вярата и си я повтарях всеки път, когато бях на ръба на отчаянието. Вторият ми учител беше едно куче.
Веднъж приближих до поток, умиращ от жажда. В този момент се появи и едно куче, което също искаше да се напие с вода. Но щом погледна в потока, видя отражението си и се изплаши.
Залая и отскочи назад. Жаждата му обаче бе толкова силна, че след малко се върна. Накрая, напук на страха, просто скочи във водата и страхът му изчезна. Това беше послание, изпратено ми направо от Бога: просто трябва да скочиш срещу страховете си! А третият ми учител бе едно дете. Веднъж се озовах на свечеряване в един град. По пътя си срещнах момче, което носеше горящ светилник. Реших да се пошегувам и го попитах:
- Имаш ли огънче?
- Да, господине. - отвърна почтително детето.
- А то откъде идва? – продължих да се шегувам аз. Тогава детето духна върху пламъка и каза:
- Видяхте ли, огънчето взе, че си отиде? Кажете, къде отиде? Това беше моментът, който разтърси егото ми, разделих се с глупостта си и изхвърлих от себе си всички ненужни знания.
