Лавандулата е цвят лесен за обичане. Причината е, че те грабва и с външната си красота, и с приятния си аромат. С дребните си синьо-лилави цветчета лавандулата е едновременно реалистична – силно присъстваща в стройни редици, ширнали се по полето, и вълшебна – сякаш ти обърква съзнанието с цялата си красота.
Лековитата сила и вкусовите качества на лавандулата са познати на света още от далечното минало. През 16 век тя била задължителна добавка към салатите и десертите в двора на Елизабет І. Всяка уважаваща своето здраве и красота придворна дама носела малко стъклено шишенце с етеричното масло от лавандула, за да ухае винаги добре и за да помирише нещо силно и свежо, ако реши да припада във важен за нея момент. Неслучайно в много от историческите романи за това време почти винаги има сцена с припаднала девойка, към чиито изящни ноздри галантният кавалер поднася стъкло с благоуханна лавандулова вода . Ароматът на лавандулата има способността да действа на подсъзнанието и да отключва отдавна забравени спомени. Затова влюбените мъже често подарявали букетче с ароматни цветя и треви на своята изгора. Едно от стръкчетата задължително било лавандула. Тя запазва красотата и аромата си дори изсушена. И когато след време дамата помирише букетчето, докато се крие под дантеленото си чадърче, със сигурност ще си спомни левента с тънък, засукан мустак, който й го е подарил. Затова старите хора често казват, че спомените ухаят на лавандула .
