Проблемите при хиперактивно дете
Проблемите при хиперактивното дете започват действително след като тръгне на училище. Ясно е, че процесът на усвояване на учебния материал за такова дете е повече от затруднен. Речта на детето е накъсана, то се изразява неправилно, почеркът му е остър, грозен. Интелектът на детето обаче не е засегнат, а даже напротив, в повечето случаи то е по-умно от връстниците си. Изостава в училище, заради това, че не може да внимава, да са концентрира, заради импулсивността си, непрекъсното бърборене в час и непоследователността си.
Обикновено детето има проблеми със социализацията в групата. Останалите не го приемат и не желаят да играят с него. Много често тези деца изискват висока педагогическа компетентност от страна на преподавателя, за да може той да приеме детето, да го приобщи в класа и да го научи.
С израстването хиперактивността на детето намалява, но остава неумението му да учи, дефицитът на вниманието. При 15-20 % от случаите тези симптоми остават и при възрастния индивид. Специалисти казват, че тези деца притежават „двойна феноменалност“, така както са буйни, вироглави, шумни и не могат „да застанат на едно място“, така и имат вроден талант в друга сфера. Например, смята се, че от синдром с дефицит на вниманието и хиперактивност са страдали Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Моцарт, Бетховен, Пушкин, Бенджамин Франклин, Лев Толстой, Томас Едисон, Айнщайн, Едгар По, Хенри Форд, Ърнест Хемингуей, Пикасо, Уолт Дисни.
