До какви крайности е готов да стигне човек в отчаянието си? Едва ли подозираме, преди да се сблъскаме с истинските проблеми в живота. Но можете ли да си представите колко отчаяни трябва да са едни родители , за да са готови да продадат собствените си деца в името на оцеляването на всички? Една реална история е най-добрият пример за това:
„Това не е шега“, мрачно каза Люсил.
Било задушаващото горещо лято на 1948 година. Люсил се омъжила рано – още нямала 17. Веднага след като завършила гимназия, тя казала „Да“ на Рей Чалифакс, почти два пъти по-възрастен от нея. В Америка през 40-те години на миналия век имало много такива семейства: съпруга домакиня и съпруг, който работел от сутрин до вечер. Рей карал камион, понякога ходел до съседни щати, а Люсил се суетяла из къщата. Скоро се появило първородното им дете – момиченце на име Лана. И после дошъл ред на Рей Анна, Милтън и малката Сю Елън …
По времето, когато семейството било попълнено с четвъртия си наследник, Рей загубил работата си. Семейство Чалифакс практически нямали спестявания, а Люсил очаквала петото си дете. Няколко месеца те се опитвали да се измъкнат – вземали пари назаем от приятели и роднини, опитвали се да спечелят допълнителни пари, но не успявали да променят нещата.
„Ще ни изгонят, Люсил“, казал веднъж Рей на жена си. Дължим наем на къщата. Ако не платим до края на месеца, ще прекараме нощта на улицата.“ Никой не знае на кого точно от съпрузите Чалифакс му е хрумнала идеята да се продадат децата. Въпреки това, на 4 август 1948 г. в американските вестници се появила снимка: четири деца, скупчени на верандата, а майка им крие лицето си зад гърба им. И табела: „Продавам четири деца“.
„Това е постановка“, единодушно решили много читатели на вестника. Никой със здрав разум не би могъл да си представи, че е възможно подобно нещо. Тези, които сами са преживели трудни житейски ситуации обаче, поклатили глави – всичко може да се случи!
Семейство Чалифакс били залети с оферти: на Рей била обещана работа, на Люсил — помощ в къщата. Обикновените хора били готови да им дадат всичко, което имат - детски дрехи, допълнителна консерва, спестен долар.
Състрадателни съседи хранели децата, когато виждали, че са гладни. За известно време семейството успяло да издържи, но в крайна сметка Чалифакс направили точно това, което решили преди – всичките им деца се озовали в семействата на други хора. Включително малкия Бедфорд, роден само преди година.
Съдбата на децата
Бедфорд бил взет от строгите и дълбоко религиознo семейство Макданиълс и му било дадено ново име – Дейвид. Те не скрили от момчето, че е осиновено, и дори казали, че брат му и сестра му живеят наблизо.
И наистина, фермата Демот била много близо до дома на Макданиелс. Принадлежала на предприемчивото семейство Зутман, което само за два долара получило правото да вземе шестгодишната Рей Ан. Когато момичето в единствената си елегантна рокля тръгвало на път за фермата, по-малкият й брат Милтън плачел толкова горчиво, че семейство Зутман решили: така да бъде. И Милтън ще отиде с тях.
Майката и бащата на детето изобщо не възразили. Те нямали представа защо Зутман изведнъж са решили да вземат и двете им деца. А всичко се оказало много просто: фермата имала нужда от работна ръка. Още по-добре - безплатна. Рей Ан и брат й Милтън били прекръстени на Бевърли и Кенет.
Рей Ан (вляво) и нейният брат Милтън (вдясно) били продадени на семейство Зутман
Хлябът и фъстъченото масло съставлявали простата им ежедневна диета. Децата работели на полето и за най-малкото провинение били наказвани. Един ден порасналият Милтън бил толкова възмутен от несправедливото решение на своя „нов баща“, че му посегнал. В резултат на това Зутман се обадил в полицията. Тийнейджърът бил задържан, въпреки че се е опитал да избяга. Един съдия го сметнал за заплаха за обществото и той прекарал няколко години в психиатрична болница, след като бил принуден да избира между нея и поправителен дом (център за задържане на непълнолетни).
Следващите няколко години се подложил на лечение, като в края му категорично отказал да се върне при семейство Зутман. Той бил преследван от една мисъл: къде е истинската му майка? Какво е станало с нея? Защо им причинила това?
Намирането на Люсил не било трудно. Тя се развела с Рей и се омъжила повторно. И пак имала четири деца. Само че всички живеели с нея. „Тя ни изостави, но просто обожава новите си момичета“, казал Милтън горчиво. Срещата с майка му била ледена.
Впоследствие Милтън се жени и заминава със съпругата си в гореща Аризона.
Рей Ан напуска дома си на 17, малко след като преживява брутална травма. Като млада тийнейджърка тя е отвлечена и изнасилена, в следствие на което забременява. Изпратена е в дом за бременни момичета и бебето й е дадено за осиновяване, след което се връща във фермата. Там винаги трябва работан ръка… Братът и сестрата не знаели какво се е случило с Лана и Сю Елън, но години покъсно успели да се свържат отново с тях чрез социалните медии. Лана починала през 1998 г. от рак, но Сю Елън Шалифу била все още жива. Скоро Сю Елън, която също била дадена на непознати, също починала. Хора, които я познават, разказват, че до последно тя не можела да прости на майка си и да намери оправдание за действията й.
Само Дейвид, най-младият от всички, бил готов да прости на родителите си. „Не трябва да ги съдим“, казва той пред пресата. „Било им е много трудно.“ Дейвид се премества в Ню Йорк, където работи като шофьор. Той напуска приемните си родители, когато завършва гимназия, и не се опитва да поддържа връзка с тях.
