Прокоба прати булка в гроба с необлечената й сватбена рокля

Кармична брънка в родовата линия, вещаеща неизбежна гибел, извратена прищявка на съдбата или пък чисто човешка нефелност – фактът е, че 31-годишното момиче си отиде без време от този свят. Кончината й е последното парченце от неразгадаем ребус на смъртта, в чиито зловещи рамки вече били подредени скършените животи на брат й, майка й и баща й. Анна оставя съсипан от мъка приятеля си от детинство Мирослав, на когото във втората събота на август е трябвало да стане законна съпруга. Но, вместо сватбена церемония и организиране на меден месец, на плещите му се стоварила непосилната задача да се погрижи за ритуал по погребението на любимата си. 

Началото на края 

се подсказало на 1 август – два дни, след като избраните за кумове на Анна и Мирослав се върнали от Германия за сватбата, научи наш репортер от самия Веско Веселинов, който е трябвало да застане със съпругата си до младоженците в ритуалната зала. „Дойдохме си в сряда и в петък вечерта решихме да излезем няколко приятелски семейства да се повеселим предсватбено. Отидохме в едно от заведенията на плажната ивица. Аз се шегувах с Анито, смяхме се и по едно време тя, както стоеше, изведнъж се облегна и даде главата назад. Ние всички помислихме, че явно й е станало много забавно и продължава да се смее. Но като погледнах, видях, че си е забелила очите и си е глътнала езика”, разказва с мъка Веско, който още не иска да повярва, че приятелката му вече я няма. Стъписана от припадъка й, цялата компания скокнала и наобиколила момичето. Успели да й извадят езика, панически започнали да я разтърсват в опитите си да я свестят. Анна обаче наново си глътнала езика, а приятелите й и годеникът й Мирослав се видели в чудо, докато го извадят. „Сигурно беше около 15-ина минути без въздух. Извикахме линейка, която дойде някъде след 30 минути. През това време тя цялата беше пребледняла и схваната, а ръцете й - сякаш вкочанени. Ударихме й няколко шамара, за да дойде в съзнание, слагахме й лед на сърцето...”, изрежда Веско запечатаните в съзнанието си кадри от ужасяващото преживяване. 

До идването на спешните медици компанията на Анна успяла да я свести. Качили я в линейката в съзнание и я откарали в спешния център на Университетската болница „Света Марина” във Варна. Медиците направили кардиограма и измерили кръвното на младата жена, което се оказало много високо – 120 на 180. „Не знам по каква причина решиха да я пуснат, а не я приеха в болницата, но, като Анито излезе навън, изглеждаше видимо добре”, разказва още злощастният кум. В типичния си стил на приповдигнатост тя даже започнала да се шегува с тях: „Кой ме преби така?”; „Кой ми поду устата?”, защото в паниката си и в опитите да я свестят приятелите й леко я ошамарили. 

Кумовете обаче все пак решили да отидат да пренощуват у бъдещите младоженци, защото доста се притеснили от припадъка. Нощта минала спокойно, а на сутринта Мирослав тръгнал да търси лекар, при когото да направят пълни изследвания на Анна, макар че през последната година и половина това било сторено нееднократно. „Аз също бях излязъл рано, отидох да пия кафе и не исках да будя жена ми и Анито. Към 10 часа сутринта отидох да се подстрижа, и тъкмо сядам на стола, гледам – Миро ми звъни...”, обяснява Веско. 

„Бързо бягай вкъщи, пак е станало!” 

- панически изстрелял в слушалката Мирослав, а приятелят му мълниеносно стигнал до дома му. Там заварил жена си, която разстроена му обяснила, че станали с бъдещата си кумица, на която направила палачинки за закуска. И докато хапвали и си приказвали, Анна внезапно припаднала. „Жена ми каза, че, както си стояла на леглото, и забелила пак очи. Не си беше глътнала езика, ама устните й вече бяха посинели... Правихме й изкуствено дишане, масаж на сърцето...”, изрежда Веско положените усилия да помогнат на своята близка. През това време в апартамента вече бил влетял и Мирослав, а линейката била на път. Спешните медици моментално започнали реанимационни действия на място, а измереният пулс на варненската красавица отчитал едва 40 удара в минута. До транспортирането й в спешния център на Окръжна болница „Света Анна” ритъмът на сърцето вече бил паднал на критичните 35 удара. „Стояхме пред Спешното и чакахме около два часа. Ние си мислехме, че може да е получила инфаркт, но щом не ни се обаждат вече толкова време, значи най-лошото е минало и я стабилизират. В един момент обаче излезе една лекарка и ни каза, че не са успели да й помогнат... Каза ни: „В ръцете ни остана!”, нарежда с притихнал глас Веско, стараейки се да не захлипа. 

Анна Янева е била приета по спешност на 2 август, събота, в болницата „Света Анна” в състояние, което медиците определиха пред репортер на „ШОУ” като „между кома и клинична смърт”. От него тя така и не излязла, въпреки положените от медиците усилия. „В продължение на повече от час колегите от Шокова зала са се опитвали да я върнат в съзнание, като на място е имало и реаниматор. Абсолютно всичко е направено в пълен обем, но... уви...”, обяснява пред народното издание източник в бяла престилка. Той довери, че причината за смъртта на Анна е аспириране на храна, или иначе казано – задушаване. 

Коварно и недиагностицирано заболяване, въпреки редицата направени изследвания, обаче стои в дъното на трагедията, разкриват източници на народното издание. Аутопсията показала, че красивата варненка приживе е страдала от тумор на надбъбречната жлеза. Печалното е, че заради оплаквания от отпадналост и физическа слабост, задъхване и високо кръвно Мирослав я водил при редица лекари, но 

никой не забелязал 8-сантиметровото образувание

„Ходиха при всякакви доктори, но никой нищо не каза. Единствено един кардиолог, който посочи, че вижда в тази област някаква сянка, но не е специалист и ги изпрати за консулт при свой колега”, обяснява Веско. И добавя, че лекарят, при когото отишли Мирослав и Анна два месеца преди смъртта й, се казва Людмил Савов. Той е един от водещите специалисти по нефрология и вътрешни болести в Клиниката по нефрология към Университетската болница „Света Марина”, установи наша проверка. „Доколкото знам, им обяснил, че вижда някакви песъчинки, изписал антибиотик и казал, че на Анито ще й мине”, разкрива още злочестият кум. Патоанатоми разкриват пред наш репортер, че туморното образование на практика е рак на надбъбречната жлеза, но към момента не са готови изследванията, които трябва да дадат отговор на това дали е доброкачествен или не. Едно обаче е сигурно – огромният тумор влияел пагубно на целия организъм на момичето, тъй като предизвиквал дисфункция на жлезата. При аутопсията дори станало ясно, че коварното заболяване е предизвикало и кръвоизливи в мозъка й, които имат пряка връзка с припадъците, а оттам - и със задушаването, довело до нелепата й кончина, сполетяла я само седмица пред сватбата. 

Анна и Мирослав искали да се оженят по-рано, но по нещастна ирония на съдбата това не се случило. Отложили венчавката заради смъртта на бащата на момичето, който се споминал от рак на гърлото през 2013-а - чакали да мине една година от смъртта му. Приятелите на Ани споделят, че тя била изключително близка с татко си и изживяла особено тежко загубата му – те подозират, че това може да е причина да заболее самата тя. Неслучайно тя била така привързана към баща си, разкриват още опечалените й приятели. Мъжът я отгледал съвсем сам, тъй като Господ прибрал майка й от този свят, когато Анна била едва на 8 годинки. Оттогава тя и Мирослав били неразделни, разкриват техните приятели. „От ученици бяха гаджета, това са 15 години, а от 10 живееха заедно. Просто бяха създадени един за друг!”, споделят те. 

Цялостната жестока картина се завършва от още една смърт в семейството на Анна – тази на брат й, който се споминал, преди тя да се роди. Единственият по-близък роднина на момичето е природен брат, който е син на баща му от предишен брак, обясняват приятелите й. В последната им вечер даже й казали, че няма да е лошо да му се обадят, за да дойде на петъчното им излизане, тъй като все пак й е роднина. Тя се съгласила, метнали се на колата и тръгнали към Аксаково, където живее природеният й брат. При това пътуване, само ден преди внезапната й смърт, неволна грешка се оказала знак за пъплещата към момичето прокоба. „Питахме я накъде да караме, къде точно му е домът, и тя вика: „Само направо и после вдясно”. Викам: „Как вдясно? 

Натам са гробищата

нямаме място там!”. „А, да, бе, да, каза – вляво...”. И накрая какво се оказа...”, сякаш се замисля на глас Веско и притихва. Именно на гробищата в Тополи се събрали всички поканени гости, за да изпратят красивото момиче, облечено в булчинската си рокля, в последния му път. Тялото й било положено до гробовете на родителите й и брат й.


Орлин ФИЛИПОВСКИ