Прокълнат манастир взема жертви!

Местните хора твърдят, че мястото е анатемосано и има лоша поличба.

Всички в селото знаят манастира като „Нанковския“, носещ това име от фамилията, която живеела в къща над самата обител. Тя е строена в периода 12-и – 14-и век. През 1950 година е разрушен покривът и оттогава манастирът е изоставен и необитаем, но все още на места личат стенописите.

Местните смятат, че мястото е прокълнато , но кой, как и защо го е проклел, не става ясно. Репортер на народното издание се срещна с Динко Пешев, по професия строителен техник, началник на строителни обекти в „Мостстрой”. Той разказа своята шокираща история, свързана с прокълнатото място:

През 2000 година Динко Пешев решава да възстанови оброка, за който се знае, че се е правил на 15 август – на празника на Света Богородица . „Спомням си, че баба ми ме водеше, когато бях на 4-5-годишна възраст, и оттогава хората спряха да го правят този оброк. И така, докато станах на 60 години и реших да го възобновя“, ентусиазирано разказва Динко пред наш репортер. Той намира и съмишленици – Георги, Радко и Вунка, които започват да се редуват през годините кой да коли овца за празника. Всички им казвали да не се захващат, тъй като мястото е прокълнато.

„След рухването на покрив проф. Петър Кожухаров написа книга за манастира и за колибите над Ръждавец. Имаше махала от три къщи – и трите изгоряха, заедно с хората вътре. Който се е опитвал да вземе нещо от манастира, осакатява, или нещо друго му се случва. Един се удави в една долчина, а тя дълбока колкото една локва – пада и се дави!“, разказва още пенсионерът. Имало и случаи, при които, след направена аутопсия не е установена никаква причина за внезапната смърт.
След като Динко се събира да прави оброка заедно с още трима съмишленици, проклятието ги застига и тях.

Двама от тях загиват, а Динко остава без два крака, на четвъртата жена внукът умира в автомобилна катастрофа

„На единия дядо му живее над манастира, къщата му се разруши“, разказва още пред наш репортер потресеният строител.
До самия манастир има многогодишен цер /вид широколистно дърво – б.а./ - трима човека, хванати за ръце, не могат да го обиколят. Говори се, че той е над 800 години. Динко разказва, че под този цер се чува шум на вода, но никой до този момент не е проявил смелост да провери откъде идва тя и къде отива.

Имотът е апетитен за иманяри – има доста дупки, прокопани от златотърсачи. Не се знае дали е намирано нещо, но фамилията, която е обработвала земята преди това, е разказвала, че са попадали на странни старинни предмети.
„Един път не успяхме да се качим на манастира и решихме да направим курбана на варницата, там да готвим. Такъв дъжд се изля, такъв порой – препълни долчината, затисна пътя за Липница и вкара водата, заедно с тиня и камъни, под казана и… изгаси огъня! Това се случва за първи път. Значи нещо има…“, разказва още Динко.

На следващата година е ред на Вунка да прави оброк и още вечерта на брат й му става лошо, отива в болница и… умира. „Дойде ред и на Георги – той живее там, до манастира. Може и да са пипали в обителта, но едва ли са намерили нещо, тъй като бяха бедни, живееха в плетени колиби. Пак се случи същото – казах му, че не можем да стигнем до манастира, лошо беше времето и предложих да сготвим у нас. Докато приготвим казаните, времето се оправи. Малко след това почина, намериха го след три дни – точно на Гергьовден“, спомня си нашият герой.

Динко не може да бъде сигурен в поверието, което се носи от поколения, но е факт, че той също осакатява и му режат и двата крака.
„Единият от другите също осакатя. Беше се качил на този цер, искал да събере шума за животните.

Като замахнал със секирата, си отсякъл крака, крайникът паднал и - той след него

Откакто започнаха да се случват бели преди 4-5 години и всички пострадахме, се отказахме да го правим този оброк“, разказва още за нещастията Динко Пешев.

Красимир КРАСИМИРОВ