Още отдавна се носят много слухове и легенди за френската гадателка Мари-Ан Аделаида Ленорман и името й не е забравено и до днес. Някои казват, че е получила прякора Черната Мария, защото се е родила с черна коса. Други твърдят, че прозвището й е дадено заради „чернината“, с която били пълни нейните предсказания...
Тя наистина се ражда със зъби и дълга черна коса, което плаши акушерката до смърт. И тогава тя казва, че баща й е бил монах-мисионер, а майка й е била лека жена, която е отива в някаква френска колония във влак с наемни войници. Грешният баща бил „спасен” от църковния съд от черни диваци, които скоро го изяли. Майката изоставя момичето и отново се заема със занаята. Момичето е транспортирано до Франция, където израства при далечен роднина на баща си.
Изглежда обаче, че тази биография е изцяло измислена от самата Ленорман, която по този начин се стреми да придаде известна нотка мистерия на нейния произход. Ето защо, казват те, тя се оказва надарена с необичайни способности. Единствената истина е, че тя се ражда с коса и два предни зъба. Освен това, тъй като майката на Мария Анна паднала по време на бременност, едното рамо на новороденото момиченце било по-високо от другото, а краката й били с различна дължина.
Първоначално смятат, че бебето, което се ражда на 5 март 1772 г. в Алансон, недалеч от Париж, в семейството на богат търговец на текстил Франс Ленорман, няма да издържи дълго. Но тя оцелява и скоро започва да привлича внимание. Не само и не толкова с грозотата си, а със странните си способности. Казват, че Мария Анна улавяла мислите на другите и можела да вижда през стените. Тя вижда не една сянка в хората, а две и по втората сянка съди за здравето на човека.
Нещата стигат дотам, че бащата, далеч от опасност, е принуден да изпрати момичето в бенедиктински манастир. Но и там чудесата продължават. На шестгодишна възраст Мария предсказва на игуменката на манастира, че скоро ще напусне поста си. Игуменката се опасявала, че някой може да плете интриги срещу нея, но Мария Анна обяснява, че не става въпрос за интрига. Просто игуменката скоро ще смени монашеското си облекло с булчинска рокля и ще се омъжи за богат мъж.
По-малко от месец по-късно прогнозата се сбъдва. Ленорман започва да печели уважение и в същото време да се страхува.
След като достига зряла възраст, Мария трябваше да вземе монашески обети и да стане монахиня, тъй като е малко вероятно някой да иска да се ожени за жена с увреждания. Баща й обаче скоро умира, семейството обеднява и вече не може да плаща за престоя на момичето в манастира, а Анна-Мария се завръща у дома, заемайки занаята на шивачка.
Новината за трудната съдба на момичето достигна до бившата й игуменка и тя помогна на Мария да се премести в Париж и да стане продавачка. Въпреки това, поради външния вид на Ленорман, купувачите я избягват. И тогава тя започва да гадае на карти, използвайки системата на известния тогава магьосник Етейла.
След като спечелва малко пари, през 1790 г.
И така, през 1793 г. лидерите на Френската революция Робеспиер, Марат и Сен Жюст отиват при Мария Ленорман. И тя предрича ужасна смърт и за тримата в рамките на една година.
Забелязвайки, че не й вярват, Ленорман се приближава до Марат и иска да я погледне в очите. Марат е ужасен и, като отскача назад, каза на другарите си:
– Аз ще бъда първи, видях море от кръв в очите на тази грозна жена...
Два месеца по-късно нейното пророчество започва да се сбъдва: на 12 юли 1793 г. Марат е намушкан до смърт от Шарлот Кордай. И през 1794 г. Сен Жюст и Робеспиер са екзекутирани. Главите и на двамата бяха отрязани с гилотина. Революцията се дави в собствената си кръв.
Няколко месеца по-късно две дами идват в салона на Ленорман. Едната се казва Жозефин Богарне. Другата е Тереза Талиен. Всъщност инициаторът на това посещение е Тереза, която иска да получи предсказание за брака си. Ленорман й пророкува успешен брак с богат мъж, страстна любов и висока титла. Що се отнася до Жозефин, по това време тя вече е вдовица и има две деца; следователно нейното бъдеще, както й се струвало, вече е предопределено.
Ленорман обаче неочаквано казва на дамата, че съдбата на Франция скоро ще бъде в нейни ръце. Тя ще срещне мъж, който ще я направи не само щастлива, но и известна. Вярно, тогава той ще я предаде, но това няма да е скоро и по това време Жозефин вече ще се насити на любовта му.
Когато дамите излизат от салона на Мария Ленорман, млад денди с бастун в ръце чака в гостната реда си да бъде приет. Моли врачката да му направи хороскоп. Но мадмоазел Ленорман предлага да предскаже съдбата му, използвайки линиите на ръката му. И тогава тя казва, че преди нея е бил мъж, роден на острова, в благородно, но бедно семейство, след което е напуснал родината си, за да учи и да направи кариера във Франция. Той вече постига първите си успехи, но най-важното предстои.
Тогава гадателката предупреждава посетителя, че съдбата ще бъде благосклонна към него само докато навърши четиридесет години. След това той ще забрави, че неговата партньорка в живота е изпратена от провидението, ще я напусне, преценил неправилно хода на историята и ще направи редица саморазрушителни грешки.
Мария Ленорман описва външния вид на първата съпруга на този мъж, като каза, че той ще я срещне много скоро. Освен това, казва тя, той вече е виждал тази дама тук в хола. Това е същата брюнетка с къртицата, която напуска офиса преди посещението му.
Така научава съдбата си Наполеон Бонапарт, бъдещият император на всички французи. По-малко от десет години по-късно предсказанието се сбъдва и Наполеон достига върха на властта.
Вярно е, че когато Бонапарт става император, през 1808 г. той нарежда Мария Ленорман да бъде изгонена от Париж - вероятно за да не му напомня отново за втората част от предсказанието си.
В отговор на това Ленорман, която вече е в изгнание, написва „Пророческите мемоари на една Сибила относно причините за нейния арест“, където предсказва падането на Наполеон и възстановяването на династията Бурбон.
След като армията на Наполеон е победена по време на кампанията срещу Москва, самият император е заточен, а руските войски се озовават в Париж. Много офицери са чували за Мария Ленорман и някои решават да разберат от нея какво им е подготвила съдбата. Нейният салон е посетен от Михаил Лунин, Кондрати Рилеев и Сергей Муравьов-Апостол.
Мария Ленорман предрича на всички тях бързо повишение, успешна кариера и в края на живота им - смърт чрез обесване.
Като чува това, Муравьов-Апостол се усмихва и казва:
- Мадам Ленорман, грешите! Не познавате обичаите на страната ни. Аз съм дворянин, а в Русия дворяните не се бесят.
„Императорът ще направи изключение за вас“, спокойно отговорила гадателката.
Тя се оказа права и в този случай. Муравьов-Апостол, Рилеев и трима други лидери на неуспешното декабристко въстание всъщност са обесени.
Между другото, по същото време мадмоазел Ленорман беше представена в Париж на император Александър I. Тя предсказва близката му смърт, ако остане на трона, и дълъг живот, ако се откаже от властта.
Както е известно, през 1821 г. императорът заминава на юг по работа и по пътя се разболява и умира в Таганрог. Има обаче легенда, че всъщност вместо него е погребан скитник, подобен на него. А самият бивш император дълги години се скита и печели славата на свят човек.
През 1834 г. във Франция се провежда бунт на лионските тъкачи. Скоро в столицата се чуват изстрели. Изплашените аристократи започват да крият съкровищата си.
Веднага след като бунтът спира, млад мъж на име Чарлз се обръща към Мери за помощ. Баща му скрил някъде всички бижута. Но той умира внезапно по време на безредиците. Семейството е отчаяно. Ако Мария не намери скритите ценности, всички ги чака бедност.
Мария отива в къщата на починалия. Показват й кабинета му. Но тя не остава там. Тя отива под стълбите, в малък килер и скоро намира скривалище в тухлената зидария. В него има сандък със семейни бижута.
Ленорман благодари. И тя просто казва:
- Не забравяйте бедните...
Наследникът на починалия по-късно става известен в цял Париж със своята щедрост. Наричат го "баща на всички бедни".
Мария Ленорман бавно остарява. И в отговор на въпрос дали знае собствената си съдба, тя веднъж казва, че й е писано да умре три пъти. Тя ще преживее смъртта от вода и огън, но третата смърт - от черни ръкавици - със сигурност ще я застигне.
Така и става. Първо, лодката, с която Ленорман пресича реката, се преобърна. Била отнесена от течението, а тя, която не знаела да плува, се спасила само защото корсетът й се закачил за гредата на моста...
Скоро след това Пиер дьо Лез, 17-годишният син на съседка, дошъл да я види. Казва, че баща му ще умре: Бил много притеснен за липсващия семеен пръстен.
Гадателката гледа внимателно младия мъж и го съветва бързо да намери липсващия предмет. Той се изчервява и признава: предишния ден е загубил пари на карти и е занесъл пръстена в заложна къща, за да покрие дълга си от хазарта.
Ленорман вади парите и изпраща Пиер в заложната къща да вземе пръстен.
Вечерта дошъл да благодари на врачката и останал при нея до сутринта. Избухва романтика, която родителите на младия мъж не харесват и: в крайна сметка Пиер е с 40 години по-млад от Мария. Родителите предлагат на жената да остави момчето срещу пари. Тя не е съгласна.
Тогава през нощта къщата й се запалва. Самата Ленорман е спасена от добър слуга. Но синът на съседите Пиер умира в пожара. Бащата на младежа е отчаян – все пак именно той е запалил пожара.
И Ленорман изпада в депресия. Всичко е по нейна вина - тя не може да предвиди такъв резултат. И като цяло тя твърде често носи лоши новини на хората.
През последните години от живота си Анна-Мария почти не напуска дома си. Тя чака убиеца в черни ръкавици, който трябва да дойде, според собствената й прогноза, някъде в началото на юни.
И тогава идва лятото на 1843 година. В Париж отново има безредици. Хората затварят капаците и заключват вратите. Но Мария Ленорман е спокойна. Тя изпраща прислужницата вкъщи и оставя вратата отключена. От съдбата не можеш да избягаш, никъде не можеш да се скриеш...
В полунощ на 23 юни в къщата й се чуват тихи, предпазливи стъпки. Не се знае дали Мария ги е чула. Но тя дори не изпищява, когато ръцете в черни ръкавици притискат плътно малка възглавница към лицето й.
По-късно съседи разказват, че са видели непознат в тъмен костюм да се измъква от къщата на Мария преди зазоряване. Мъжът в черно свършил мръсната си работа. Но какво е търсил толкова дълго в къщата на Ленорман? Парите и бижутата на гадателката останали недокоснати. Имало ли е нещо още по-ценно в къщата й?
...Цял Париж бил на погребението. А дневниците на Ленорман, открити в скривалище няколко дни по-късно, са прехвърлени в държавния архив с гриф „Строго секретно“.
