Професор разчете мистериозния ръкопис на Войнич

век. Вероятно е създаден в Северна Италия по време на Ренесанса. Ръкописът съдържа рисунки на фантастични растения и животни и е написан на непознат, вероятно измислен език, който никога досега не е бил разкодиран дори и малко – отделните думи, структурата на изреченията и дори диаграмите на звезди и билки са пълна мистерия. 
Съществуват стотици недоказани хипотези за създаването на ръкописа. Някои смятат, че е изключително добре направен старинен фалшификат. Други – че съдържа тайнствени научни знания, кодирани така, че да бъдат разбрани само от посветените. Много от най-големите учени и специалисти от последните десетилетия са опитвали да пробият тайната му – включително най-добрите криптографи от Първата и Втората световни войни – но неуспешно. 

Сега обаче професорът по лингвистика Стивън Бакс обяви, че е постигнал напредък в дешифрирането на текста, като се фокусирал върху откриването на лични имена, съобщава ExtremeTech, цитиран от obekti.bg.

Ръкописът на Войнич съдържа над 170 000 букви, някои от които са просто чертички, направени с перо и мастило. По-голямата част от текста може да бъде опростена до азбука от само 30 букви. Анализи показват, че той е написан по закони, много наподобяващи истинска човешка реч, което е основен аргумент срещу тезата, че е просто драсканици без никакъв смисъл. Чрез илюстрациите ръкописът е разделен на шест части, отнасящи се за човешката биология, билките, астрономията, космологията, рецепти и медицина. 



Бакс обяснява, че е идентифицирал имената на описаните в книгата билки и звезди по начина, по който някога са били разчетени и много египетски йероглифи – съотнасяйки ги към рисунките. След това ги използвал като своеобразен код за разшифроване и на други букви и думи. Сред разчетените термини са съзвездието Телец, Плеядите и думата „кантайрон”, която очевидно е използвана, за да опише растение, вероятно синчец (на лат. от рода Centaurea). 

Все така неясна обаче остава природата на текста. Може би това е измислен, авторски език като тези, създадени от Дж. Р. Р. Толкин. Може би наистина е фалшификат. Може би е закодиран латински език. Или оригинален пътепис на някой авантюрист като Марко Поло – съдейки по странните картини. Предполага се дори, че е събраното знание на тайна научна организация, която е намерила начин да скрие теориите и знанията си от очите на обикновените хора. Каквато и да е истината, първата крачка към нея вече е направена. 

През 1912 г. американският библиограф и колекционер на антикварни книги Уилфрид Войнич (съпругът на Лилиан Войнич, авторката на знаменития роман "Стършел") открива в йезуитски колеж край Рим странен ръкопис, съдържащ 246 пергаментови страници (вероятно липсват още 28) с размер 24,5/17 см. 

Самият Войнич е много интересна фигура – борец за освобождението на Полша, избягал от каторга в Сибир, женен за кратко за ирландската писателка Етел Войнич, в края на живота си той се установява в Америка и започва да се занимава с антики. Най-ценната му находка е именно споменатият ръкопис, състоящ се от 234 пергаментови страници. Към него имало приложено и любопитно писмо, датирано от 1666 година. То било изпратено от Маркус Марси, ректор на Карловия университет в Прага, до учения йезуит Анастасиус Кирхнер. 

В писмото Марси моли колегата си да помогне в разгадаването на ръкописа и добавя, че навремето книгата била собственост на император Рудолф ІІ (1552-1612). В двора на владетеля на Бохемия смятали, че загадъчният текст е писан през XIII век от Роджър Бейкън, прочутия францискански монах, философ и алхимик.

Доскоро се смяташе, че манускриптът е създаден през XV в. Но радиовъглеродният анализ, който направиха наскоро физици от Масачузетския технологичен институт, сочи, че той е по-стар – датира от XIII в. Установено е и, че цветовете на мастилата съответстват на палитрата от епохата на Ренесанса. Според учени от Аризонския университет в САЩ, извършили радиовъглеродно датиране на пергамента, той е от от началото на XV век, тоест с почти цял век по-стар, отколкото се смяташе досега. Трябва да се отбележи, че датировката се отнася за времето, когато е направен самият пергамент, а текстовете може да са написани и по-късно. За съжаление, радиовъглеродната датировка на мастилото е невъзможна.



Книгата е написана на неизвестен език чиято азбука е толкова странна, че лингвистите все още спорят колко букви включва – броят им варира от 19 до 28. Тя се състои от 6 раздела. Първият е биологичният. Всяка негова страница е украсена с изображение на растение или животно. Предполага се, че е атлас на земната флора и фауна, обаче някои от изтипосаните екземпляри не съществуват на планетата ни. Вторият раздел е космологичният. 

В него е показана небесна карта, съставена от 6 „островчета”, между които има „езерца”. На една от страниците е нарисувана летяща чиния. Фармацевтичният раздел изобилства с изображения на растения (повечето неизвестни на земната наука) и всяко от тях е придружено с някакъв текст – навярно описание на целебните свойства на съответната билка.Четвъртият раздел съдържа кратки абзаци, разделени помежду си със звездообразни „чавки”.

Изследователите предполагат, че това са кулинарни рецепти. Петият е посветен на астрологията. Интересно е, че в него са показани не 12, а 24 зодиакални знаци. Допълнителните 4 са представени като лодки. Шестият раздел е астрономичният. Той е претъпкан с изключително точни небесни карти. В него има и изображения на 2 скафандъра ¬ досущ като тези, които използват земните космонавти. На една от страниците се кипри обект с неправилна форма – според мнозина учени става дума за галактика или мъглявина.
Войнич дава ръкописа на филолози, за да го разчетат. 

Но експертите се изгубват в превода. Уилям Фридман, спец по военна криптография, смята, че текстът е създаден с помощта на изкуствен език и е шифрован. „Съдържанието на „Манускриптът на Войнич” е съвсем смислено. То е на някакъв европейски език, който умишлено е приведен в този вид със съдействието на специален алгоритъм”, категорична е проф. Катлийн Донахю от Йейлския университет. 

Проф. Джеймс Фин, колега на Донахю, пък отбелязва в книгата си „Надеждата на Пандора”: „Ръкописът е визуално кодиран текст на иврит, целта е читателите му да бъдат тотално заблудени”. Лингвистът Уилям Нюболд е сигурен, че манускриптът е създаден на латински и е шифрован със суперсекретен код. Френският криптолог Жак Ги опонира: „Абсурд! Анализирах дължината на думите и сричките и открих, че езикът наподобява виетнамския”. В спора се включи и българинът Лео Левитов, филолог от университета в Оксфорд: „Книгата, намерена от У.Войнич, съдържа фламандски думи, но те са изопачени до неузнаваемост”. А според проф.Рене Цандбергер от Европейската космическа агенция в ръкописа се преплитат 2 неизвестни езика. Изследванията продължават.