Проф.Георги Рачев е климатолог, преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
- Проф. Рачев, в момента се намираме в сезона на мълниите. През последните две години имаше смъртни случаи след поразяване от тях в града. Това обичайно ли е?
- Това е малка изненада, защото градът е мястото, което е сравнително добре защитено по отношение на мълниите. Това е така, защото има една купчина метални стълбове, които държат контактната мрежа на трамваи, на тролеи, на улично осветление, на електропреносна мрежа, и те служат един вид като мълниеотводи.
Въпреки това през последните няколко години имаше смъртни случаи. Спомням си двама млади мъже край Рибарица, които бяха излезли да погледат „фойерверките“ на мълниите, и там ги удариха. Имаше загинало пастирче, млад мъж и по-възрастен също бяха поразени в София някъде в междублоковите пространства.
Общо взето, изненадващо е това нещо, защото повечето случаи обикновено са навън, сред дивата природа и сравнително на открито. Но пък в града честотата на хората е много по-голяма. Аз лично не знам да има някакво сериозно изследване за местоположението на хора, ударени от мълния, и респективно загинали от нея.
- Има ли места, които са по-рискови за възникване на такива инциденти?
- Обикновено тежки инциденти се случват, когато имаме спортна проява на открито.
- Точно това се случи с 11-годишно дете от Русе, което беше ударено от мълния миналата година по време на футболна тренировка.
- Да. Обикновено в други страни това са голф, крикет, а в Северното полукълбо най-често е футбол. По време на мълнията в над 95% от случаите вали дъжд. Има и сухи мълнии, но масата са съпроводени с дъжд. Теренът представлява един невероятно голям проводник на електрическия заряд.
Мълнията може да падне в едната част на терена и да пострадат хора, които са отдалечени буквално на стотина метра от мястото, тъй като токът минава по мократа повърхност. Тогава и се наблюдава масово поразяване от мълнии, защото обикновено случаите са единични.
За съжаление обикновено този, който поеме първия удар, за него изходът е фатален. Ако някой до вас пострада, опитайте се да върнете живота му чрез изкуствено дишане и сърдечен масаж, колкото и непохватен да е той. Това пак е по-добрият вариант, отколкото само да седите и да гледате.
- Какви трябва да бъдат действията ни, когато виждаме, че наближава гръмотевична буря?
- Нека да тръгнем от поведението на човека в градски и природни условия, защото едно е поведението на човека в полето, друго е в планината и трето е на морския бряг и във водата. Има някои общи неща, които трябва да са ясни.
Първо трябва да се знае, че България се намира в такъв район в Европа и климатът на нашата страна е свързан с проявата на мълнии много често. Те са съсредоточени през топлото полугодие и най-вече през месеците май, юни и първата половина на юли.
Това не означава, че активна купесто-дъждовна облачност, а тя е свързана с електрически заряд вътре в облака, не може да се наблюдава през септември, октомври или през ранните пролетни месеци. Имало е случаи на хубава буря през януари и през декември, но те са значително по-рядки в сравнение с този връх на гъмотевичната дейност през май и юни.
Винаги съм цитирал прословутото стихотворение на Пейо Яворов „Градушка“ отпреди повече от век. Градушката обикновено съпровожда купесто-дъждовния облак, а той винаги е свързан с мълнии.
Затова човек трябва първо да се ориентира къде точно става този електрически разряд на напрежението, тоест къде е тази мълния - дали е високо в небето между отделните части на облака, или вижда светлинната следа от мълнията, която е насочена от облака към земята. Когато светкавицата е между облаците, опасността е много по-малка. Тя рязко се увеличава, когато светкавицата и съответно мълнията са насочени от облака към земята.
Често се случва и обратното – електрическото изпразване да бъде от земята към облака, но то е толкова бързо, че на нас ни се вижда все едно че е от облака към земята. Тогава вече е опасно.
- Как да действаме, ако сме в градска среда?
- Обикновено тези прояви на мълниите, свързани с купесто-дъждовния облак, не продължават повече от 15-20 минути. Над 90-95% от случаите са с такава продължителност. Рядко продължават половин час или повече.
Ако се скриете в някой вход, влезете в някой магазин, не е страшно. След 10-15 минути гръмотевичната буря отминава, остава само дъждът. Ако сте вкъщи, не е за предпочитане да излезете на балкона или да отворите прозореца, за да зяпате. Серията от светкавици е много красива и интересна, но е опасна, когато сте навън.
Хубаво е, особено ако мълниите започнат да „падат“ близо до вас, да изключите всички електрически уреди и най-вече телевизора и хладилника, защото много често мълнията попада на електрическа мрежа, на някой трансформатор. По кабела може да гръмне телевизорът и някой друг уред. Понякога има сътресение на стъклата от звуковата вълна – това е този гръм, който последва електрическото изпразване. Мълнията в градски условия, когато сме навън, не е безобидна.
- Какво да правим, ако бурята ни завари навън?
- Съвсем друго е положението, когато човек е навън. Най-опасно е, когато сте насред полето и във високата планина, където няма гора. Там практически сте незащитени. Започнат ли да падат мълниите около вас, първото нещо, което трябва да направите, е да изключите мобилния си телефон.
Най-добре е да извадите и батерията му, ако е възможно. Ако не – изключете телефона, за да не може позвъняването, този малък електрически импулс, който се получава, тъй като той непрекъснато е свързан с мрежата, да бъде спусъчният механизъм и мълнията да нацели точно него.
Тя винаги се старае по най-малкото съпротивление да свърже различните области - земята и облака, които са с различно електрическо поле. Едното е отрицателно, а другото положително. Хубаво е да се отървете от метални предмети по вас.
Например щеките и пикелът са острички и много лесно осъществяват този контакт между двете електрически полета, в резултат на което възниква и мълнията. Лошото е, че е мокро, а водата е отличен проводник на електрическия ток.
- Къде да се скрием в планината?
- В планината, ако сте съвсем на открито и няма къде да се подслоните под някоя скала, хубаво е да намерите някое издигнато място с трева, да стъпите върху нея и да клекнете. Така ще заприличате на малка гъбка, а няма да стърчите като кол насред нищото и по този начин да осъществите връзката между отрицателното и положителното електрическо поле.
Когато човек е на село, в естествена природна местност, е хубаво да се скрие в гората. Там вероятността да те удари мълния е много по- малка – по-лесно е да удари някое дърво, но не точно това, под което сте вие.
Много е опасно, когато сте насред полето, да застанете под някое самотно дърво, оставено за сянка на синора между две земеделски площи. Много често това го има в Предбалкана, а там средната и високата планина предполагат развитие на купесто-дъждовна облачност, респективно и появата на мълнии.
Това самотно дърво много често служи като връзка за прескачането на електрическата искра на тази огромна светкавица. Ако сте под него, вероятно ще засегне и вас. Лягайки ниско долу, доколкото е възможно, вие създавате по-малка вероятност да осъществите връзката между отрицателните и положителните заредени полета.
Вероятността да падне мълния върху вас става по-малка. Колкото и куриозно да звучи на пръв поглед - да те удари в България мълния е с по-голяма вероятност, отколкото да спечелиш шестица от тотото. Макар че българското тото може да играе два пъти седмично, а мълниите да се срещат много по-рядко, човек по-често може да пострада от тях.
- Какъв е рискът, когато сме в кола?
- Няма страшно, когато сте в кола, автобус или друго превозно средство. Много често колата може да бъде поразена, най-вече антената, тъй като е тънка и стърчи малко над цялата останала повърхност и е идеалният спусъчен механизъм за прескачането на мълнията. Но когато сме в кола, нека да я наречем метална касетка, действа законът на Фарадей.
Това е така наречената клетка на Фарадей – токът протича по повърхността на метала, изгаря гумите и отива в земята. Вие ще се отървете с уплаха, силен шум в ушите и леко настръхнали коси, но при всички положения оставате живи.
В никакъв случай не напускайте автомобила. Излизайки от колата, вероятността да ви удари мълнията нараства няколко десетки хиляди пъти и то с летален изход. Обикновено светкавиците се движат със студения фронт и бързо отминават.
Така че не трябва да проявите безкрайно търпение. Обикновено отминават за 10-15 минути - във високата планина, на открито в полето или когато сте в кола.
- А ако има гръмотевична буря на морето и ни завари на плажа?
- На морето е още по-просто - прибирайте се веднага вкъщи, в бунгалото, в хотела, в колата. Ако искате да ви удари мълния, най-хубаво е да влезете в морето и да започнете да си плувате.
Главата действа като шамандура и е чудесно място, което мълнията си харесва на фона на сравнително равната морска повърхност, макар че тогава е малко по-бурно. Ако сте вътре в морето, вероятността да ви нацели точно по главата е няколко хиляди пъти по-голяма.
Затова се приберете на сухо в колата и изчакайте бурята да свърши, за да си плувате, ако искате, докато вали дъжд. Това е много хубаво изживяване.
- Какво представляват така наречените кълбовидни мълни?
- Много са редки случаите на кълбовидна мълния. Това е плазмен поток в едно жълто-синкаво кълбо плазма, което се държи по много странен начин и издава съскащ звук. Доста опасна е в края на живота си, когато изведнъж гръмва и нищо не остава от нея.
Странното е, че понякога се движи по кабелите и въобще е едно явление, което трудно се описва, защото не е достатъчно изучено, защото е рядко и няма как да го вземеш в ръце или да го заведеш в лабораторията. Просто ще трябва да го изследваш на място, а тя съществува обикновено няколко минути и много рядко повече от 10 минути.
