В момента една от най-дискутираните публично теми е тази за зелените сертификати , тяхното издаване и доколко те са правилна мярка срещу разпространението на пандемията от коронавирус . Интересен пост във Фейсбук по този повод публикува един от най-известните специалисти у нас, пулмологът проф.
Решението на МЗ от понеделник (25.10) антигенните и PCR тестове да бъдат наградени със зелен сертификат за „домашно“ ползване, предизвика дебат и около тестовете за антитела, с призиви същите да бъдат признати за равноправен носител на зелен сертификат за онзи, който има позитивен тест за антитела срещу SARS-CoV-2. Притеснен, че и това може да се случи под натиск на улицата, излагам моето скромно становище по този дебат, основано на научните данни до момента.
Резултатът от тестовете за антитела е като етикет на полупразна бутилка.
1. Серологичните тестове за наличие на антитела, независимо от тяхното количество в кръвта, не дават достоверна информация за степента на имунна защита. Те информират за минала среща със SARS-CoV-2 (инфекция) или спайк-протеина (ваксина), но не гарантират защита от нова инфекция, независимо от нивото им в серума.
2. До настоящия момент не ми е известно да е установен защитен праг на антителата в серума, който гарантира сигурна защита срещу нова инфекция. Нещо повече, необходимите нива на антитела за защита от безсимптомна, лека симптомна, умерено тежка, тежка и критична форма на инфекция вероятно са различни и те също не са изяснени.
3. Единствената приемлива информация от изследване на антитела в серума е, че наличието им над прага за позитивен тест осигурява някакво ниво на защита от нова инфекция като по-високите нива защитават повече. Нивото на абсолютна защита засега остава неизвестно. Може да са налични сравнително високи нива на антитела и пак да се получи инфектиране, поради инхалиране на висока инфекциозна доза, надхвърляща прага на защита от наличните в серума антитела.
4. Липсва достатъчно убедителна защитна корелация между свързващи и неутрализиращи антитела, която да гарантира сигурно ниво на протекция. Високи нива на свързващи антитела /всички/, кореспондира различно с неутрализиращите /защитни/ при различните индивиди и интерпретацията на тази корелация е трудна, неубедителна и несигурна, за да се гарантира сигурна защита от нова инфекция.
5. Циркулиращите антитела не дават пълна представа за всички аспекти на имунната защита срещу SARS-CoV-2. Важен имунологичен компонент срещу нова инфекция са В- и Т-лимфоцитите на имунната памет, които не произвеждат антитела, но запаметяват информацията от преминала среща с вируса.
Знаем от научните проучвания, че нивото на антителата спада значително между 3-6 месеца след боледуване или ваксинация, но клетките на имунната памет са активни не по-малко от 8-10 месеца след срещата със спайк-протеина.
За да се активират клетките на имунната памет и да стимулират производството на антитела, са необходими 3-5 дни, време, в което инфекцията може да се случи, но боледуването в огромната част от случаите е леко или инфекцията преминава безсимптомно, по изключение - тежко.
Това обяснява защо инфектираните след ваксинация могат да инфектират останалите за кратък период от време, но това се случва по-рядко и с по-малка инфекциозна доза именно поради високата имунна защита след ваксинация или придобит след естествено инфектиране имунитет. Може да имаш висока хуморална (циркулиращи в кръвта антитела) имунна защита, но това не пречи на вируса да влезе в носа ти и да започне да се възпроизвежда, макар и безсимптомно.
Твърде малко знаем все още за лигавичния имунитет при SARS-CoV-2, а ниските нива на лигавични антитела от типа IgA изглежда е "Ахилесовата пета" на имунната ни защита и тези нива не успяват да спрат репликацията на вируса до определени нива в устната кухина и носоглътката на ваксинираните и преминалите през инфекцията.
6. Поради изложените по горе причини, нивото на антителата не може да бъде база за оценка на силата на имунния отговор и вземане на информирано решение за поставяне на трета усилваща доза. Решаващо е времето след завършен ваксинационен цикъл и то е минимум 6 месеца за иРНК ваксините и около 6 месеца за векторните ваксини, които в някои проучвания не показват достатъчно високи нива на антитела на шестия месец.
7. Американската асоциация за храни и лекарства(FDA) още през месец май 2021, в свое официално становище, отказа да даде доверие на антителните тестове като източник на надеждна информация за придобит имунитет срещу коронавируса, особено след ваксинация (виж официалното становище най-долу).
Трябва да се знае, че има комерсиални тестове, които отчитат антитела само след инфекция и ако е ползван такъв тест, същият ще бъде негативен, независимо от наличие на ваксинален имунитет.
Различните количествени тестове имат различни прагове на интерпретация на резултата, отчитат различни класове на антитела, а други са качествени - отчитат само наличие (позитивен резултат) или отсъствие (негативен резултат) на антитела. Затова до този момент липсва стандартизиран тест, който да е приет официално от международната медицинска общност.
8. Зелен сертификат с давност 12 месеца за положителен PCR или антигенен тест не е добро решение. Тук въобще не се отчита степента на тежест на прекараната инфекция, която дава различно ниво на имунен отговор и имунна защита, с различна продължителност във времето при различните индивиди.
Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, същата не е еднаква с тази на преминалите през болница с по-тежки форми на болестта и е различна от тази на индивиди с потискащи имунитета придружаващи болести.
Решението на МЗ за признаване на PCR и антигенен тест като основание за зелен сертификат с продължителност 12 месеца не се основава на научни факти, не е в интерес на обществото и ще има негативен ефект върху разпространението на инфекцията.
Много хора, притежаващи зелен сертификат поради позитивен PCR или антигенен тест, с давност повече от 6 месеца за по-леките случаи на протичане и 8-10 месеца за по-тежките, ако не спазват противоепидемичните мерки, ще се инфектират отново, ще разпространяват инфекцията докато са безсимптомни или с лека симптоматика, уверени, че са безопасни за околните.
Няма да коментирам валидността на много от тестовете, грешките при интерпретацията, фалшификациите с тестове и сертификати и всичко това на фона на всеобщото неспазване на противоепидемичните мерки, вкл. от инфектирани индивиди, които се разхождат между нас и ръсят инфекцията като посев върху плодородна почва.
