Проф. Спиридонов: Предстоят още порои ...

И в последното отпреди месец предупредихте за риска от наводнения, но те пак ни свариха неподготвени. Какъв е вашият анализ за бедствието от метеорологична гледна точка? 
- Има аналогия със случилото се при предишните значителни валежи в Северозападна България. Този път циклонът се разви по-източно. Подобни количества на валежите имаше и над Румъния. Анализът на щетите показва, че те зависят от състоянието на инфраструктурата. Обилните валежи само посочват слабите места. Нека си спомним и случаите със силни ветрове. Падането на прогнили дървета също нанася щети, а може да вземе и жертви. Няма как да се прогнозира адресът, на който ще се случи нещо, и хората да се евакуират. В този смисъл реакцията на държавата трябва да е превантивна. Пресилено е да се каже, че съответните служби са закъснели с намесата си. Едно е да спасяваш, друго е предварително да си се съобразил с природата.
- Дъждовете бяха много, но не и най-обилните за България, нали? 
- О, да. Всяка година има подобни количества из страната. Стига се и до 2-3-месечни норми само за ден. Валежи 150-200 л на квадрат за денонощие се случват често. Но 
размерът на
щетите зависи от
инфраструктурата
В Аспарухово за 19 юни по спътникова информация валежът е около 73 л на квадрат. В станцията на Националния институт по метеорология и хидрология, която е в местността Свети Никола, измереното количество е 47 л за същия ден и 58 л на 20 юни, което не е малко. Но там нямаше проблеми. Там през 1951 г. са измерени 257,8 л на квадрат.
- Може ли да се дадат и други примери за по-значими валежи у нас в рамките само на ден?
- Има такива данни. През август 1924 г. са измерени 216 литра на квадрат в Попово. През октомври 1970 г. 234 л в Златоград. През август 1980 г. 169 л в Кубрат. През юни 1981 г. 155 л в Плевен. През септември 1999 г. 268 л във варненското Старо Оряхово. През май 2002 г. 145 л в Търново. През юли 2005 г. 154 литра в Търговище, месец по-късно 234 л в Ихтиман. През септември същата година 147 л в Павликени и 140 л в Габрово. А 
през юли 2006-а
цели 301 литра в
Малко Търново, наводняват се сгради, но не се съобщава за жертви. През август 2007 г. са измерени 170 л в Монтана, през септември 2010 г. - 201 л на Шабла. Примери може да се дават още много. Вижда се, че големите валежи са в периода май-септември. Това е характерно за климата на страната.
- Имало ли е поройни дъждове в Аспарухово и преди?
- Знае се за дъжд, 4 пъти по-обилен от сегашния, но това не е довело до бедствие. Станало е през 1951-а. Аспарухово не е било така застроено. С това искам да подчертая, че проблемите идват от инфраструктурата. Сега тя или е занемарена, или зле оразмерена, или с променено предназначение, както е при малките язовири. Навсякъде в нормалните, държави първо се изграждат пътища, водопровод, канализация, пречиствателни станции, осигуряват се електроснабдяване и каквото още е необходимо. Чак след това се строи. При нас особено в последните двадесет години първо се строи, пък после се мисли какво да се прави.
Чух, че в Аспарухово бил проектиран канал с достатъчен капацитет, но не го изградили. Както се казва, след дъжд качулка. Да са живи и здрави Пожарната, Гражданска защита и Бърза помощ. И Господ да е българин.
- Световна метеорологична организация смята за абсолютен рекорд падналите през 1952 г. в отвъдморския департамент на Франция Реюнион 1870 милиметра за едно денонощие. Това на колко се равнява и можете ли да си представите какво би се случило, ако се бяха изсипали във фаталния ден във Варна, в Добрич или в някой от другите наводнени градове?
- Толкова много дъжд означава, че ако има празен басейн с дълбочина 2 м, до препълването му остават 13 см. Водата ще покрие и човек като мен, защото съм висок точно 187 м. С нашата инфраструктура, където и да падне такъв валеж, районът ще бъде унищожен. Но все пак Реюнион е остров в Индийския океан, а там подобни валежи не са рядкост. Няма да се случи при нас подобно нещо.
- Колко е допустимият максимум за България?
- До 400-500 л дъжд за ден теоретично са възможни.
- В "Нейчър клаймът чейндж" се появи карта на най-лошите места в климатично отношение. За основа е послужила цикличност, свързана с въздушни магистрали, която контролира лошото време и екстремумите. Наистина ли въздушни планетарни течения причиняват ужасно време на едни и същи места?
- Това е свързано с т.нар. планетарни вълни, популярни и като вълни на Росби. Дължат се на въртенето на Земята и промяната на инерционните сили поради сферичната й форма. В атмосферата има и струйни течения, които са характерни за определени райони. Тази карта, която е съставена, е предупреждение за вероятните аномалии в определен район, в който иначе времето може и да ни харесва. Никой няма да тръгне за Антарктика, ако изключва да му е студено. В областта на мусоните непрекъснати обилни валежи са нормално явление. Всяка година се показват наводнения в страни като Индия, Бангладеш и други. Не харесвам дъждовно време, но ако някой ми плати екскурзията до Индия или Англия, ще рискувам.
- У нас има ли "проклети" зони, където времето устройва лоши изненади?
- Въпреки че в климатично отношение се забелязва отчетлива разлика между северната и южната части на страната, все пак територията ни е много малка за оформяне на проклети, както ги наричате, райони. Известно е, че в Кнежа има люти студове, а в Пловдив и района често трудно се диша, но чак проклети не са.
- Ако направим условна карта на екстремното време като цяло, къде в България е най-най? 
- За вятъра безспорен ориентир са ветропарковете - разположени са край брега и по носовете. Да не забравяме и Сливен. Съвсем нормално е да има силни ветрове и по високите части на планините. Онзи ден вятърът отнесе покрива на станцията ни на връх Ботев, но не виним климата за това. Тези, които го ремонтираха преди 2 г., вероятно са си спестили от труда. 
- Световната метеорологична организация предупреди само преди дни: подгответе се за Ел Ниньо. Какво означава? 
- Става дума за явление, при което топлата вода се издига на повърхността на Тихия океан и така влияе на времето на сушата. Ел Ниньо, или Момченцето, се свързва със засушавания и наводнения и оказва влияние върху средните глобални температури. Течението се характеризира с необичайно високите температури в централната и източната част на Тихия океан. Явлението се повтаря често, 
цикличността му
е от 2 до 7 г. и 
влияе силно
върху климата
в света
За последно усетихме ефектите на Ел Ниньо през 2009 и 2010 г. Освен от него обаче в климатично отношение България зависи и от Северноатлантическата циркулация. 
- Следва ли нещо конкретно за нас от заплашителното предупреждение?
- Ако течението е силно изразено, може да предполагаме, че идващата зима ще е по-студена. Нали досега се оплаквахме, че зимата била ненормално топла? Е, сега вероятно ще се оплакваме от студове, а през лятото от горещини. За компенсация.
- Логично следва въпросът за актуална прогноза за времето у нас. Промени ли се нещо през последния месец в моделите, което дава повече яснота за времето до края на лятото? 
- Няма особена промяна. И през юли не бива да се изненадаме от проливни валежи. Особено в средата на месеца. Последната актуализация като цяло е в посока на по-студен от миналата година месец. Има вероятност втората половина на юли да е най-лятна. За август се очаква температурите да са около нормата, като рискът от повече валежи остава. 
- Може ли да се каже дали след миналогодишната есен като лято и зима като есен сега отрано ще пускаме поскъпналото парно?
- Ел Ниньо намеква за това. Вероятно е зимата да настъпи по-рано. Високите цени няма да са повод за радост у хората, но собствениците на зимните курорти ще се зарадват. Така е винаги с времето - все има доволни и недоволни.
- Май се оказа най-топлият за света, откакто има данни. Затоплянето си личи и от бума на популациите на някои животни заради удължаването на лятото. А после?
- Надявам се у нас да настъпи глобално затопляне, че да нямам нужда от отопление и зимни дрехи. Това в рамките на шегата. Но рискът от намаляването на едни популации и увеличаването на други наред с навлизането на екзотични видове е опасно. Тигровите комари и нашествията на скакалци, кърлежите са заплаха. Намаляването на пчелите също е лошо. Обадиха ми се от съюза на пчеларите за 
странно
поведение при
пчелите сега -
държат се, като
че идва зима:
изгонват преждевременно търтеите Може би трябва да се поинтересуват и медиите. Неспиращата информация за политическите търтеи взе да става досадна. Пък и нямат изгонване.
- Държавата интересува ли се от прогнозите ви?
- Някои структури се интересуват - екоминистерството, Пожарната. За тях изготвяме специализирани прогнози. Агенцията за пътищата периодично проявява интерес. Подготвяме и прогнози за енергетиката, за топлоцентралите, за авиацията и други браншове. Но от строителството интересът е основно за обезщетения от вече настъпили неблагоприятни условия. По памет последната метеорологична оценка за строителен обект бе през 2002 г. Тук ми се ще да спомена картата за опасни явления, която обновяваме всеки ден. Дори и при код жълто всички да се замислят за по-безопасно поведение. 
- Например?
- При вятър се оглеждайте къде ходите. При валежи помислете дали жилището ви е до река, канал и идете на гости, ако е така. И в двата случая шофирането крие рискове. При поледица, ако не може да си останете вкъщи, ходете внимателно. За всеки риск човек интуитивно чувства как трябва да се предпази. Прости неща, за които обаче в класическия случай човек се сеща, след като е станала поразията.