Проф. д-р Тодор Кантарджиев, д.м.н., мзм, е консултант на Столичната община по здравни въпроси.
Доктор е на медицинските науки от 2008 г. и професор от 2009 г. През 2004 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт в МУ - София.
Проф. д-р Тодор Кaнтарджиев е бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Председател е на Българската асоциация на микробиолозите, член на Управителния съвет на Европейската конфедерация по медицинска микология, на Управителния съвет на Балканското дружество по микробиология, на Микологичните дружества на Франция, Германия, Швейцария и Люксембург, на Американското дружество по микробиология и на Европейското дружество по Клинична микробиология и заразни болести.
Разговаряме с проф. Кантарджиев за заболяванията, пренасяни от кърлежи и комари.
- Проф. Кантарджиев, бихте ли разказали за участието си в тазгодишния семинар на Националната пациентска организация и акцентите, които бяха обсъдени?
- Това бе семинар в рамките на 10-ия конгрес на Националната пациентска организация. Той беше посветен на мерките, които трябва да се прилагат за контрол на инфекциите в страната след коронавируса. Акцентът беше поставен върху програмите по СПИН, туберколоза и другите, които касаят някои имунизиционни проблеми и допълнителните доброволни, платени от държавата ваксини за папиломавирус, грип и ротавирус.
В семинара взеха участие колеги от Министерството на здравеопазването. Голямо внимание се обърна и на програмата за хепатит и ограничаване епидемичното разпространение на хепатит B и C. На фокус бе и програмата за полово-предавани инфекции и тяхната диагностика, тъй като ограничаването им е пряко свързано с възможността да има по-малко семейства с безплодие и да се увеличи раждаемостта.
В момента тези проблеми са неглижирани от МЗ. Наблюдават се някои много неприятни тенденции, като намаляване броя на изследванията за СПИН. Лечението е толкова успешно, че удължава живота и намалява рисковете за болните до минимум, но за тази цел хората трябва да знаят, че са серопозитивни.
Много нисък е и броят на изследванията за хепатит. Хепатит B и C са опасни заболявания и около 1 до 2 % от българите не знаят, че са болни, особено от хепатит C, за който има лечение. За съжаление, през последните години броят на хората, лекувани срещу хепатит C, драстично е намалял – около 4-5 пъти.
Ако искаме да контролираме това заболяване, то трябва да имаме около пет пъти повече лекувани хора. За тази цел трябва да има пълноценна програма за откриване, диагностика и лесен достъп до лечение, което в рамките на два месеца излекува това коварно заболяване, водещо до рак на черния дроб и цироза.
- Влизаме в сезона, свързан с разпространението на комари и кърлежи, и пренасяните от тях болести. Споменавали сте, че е много важно преди да се разлисти гората, да се унищожат ларвите на комарите. Работи ли се по този въпрос?
- Много е важно сега да се вземат спешни и бързи мерки – в рамките на дни, до седмици, трябва да се извърши т.нар ларвицидна обработка на водните терени. В заблатените места, където се развиват комари, включително и езерата в парковете на големите градове, трябва да бъдат поставени препарати, които да убият ларвите на комарите във водата. Ако това не се направи, през лятото ще имаме много голям проблем с огромно количество комари, защото мерките, които се вземат тогава – пръскане със самолети или автомобили, са неефективни.
Ефективни са само, когато се действа срещу ларвите на комарите във водоемите, а това не се прави в повечето места извън София.
Затова съветвам хората да се подготвят за лятото, да засядат пред прозорците и в градините си лавандула, да предвидят комарници и репеленти срещу комари. Когато посещават или вършат работа на места, където има много комари, е добре да използват по две памучни фланелки, тъй като една не предпазва.
- Напоследък се съобщава за много хора, ухапани от кърлежи. Какви предпазни мерки можем да вземем в това отношение?
- След всяко излизане и контакт с тревни площи в градска среда и в природата, децата и възрастните трябва да се проверяват за наличие на кърлежи по тънките места на кожата – сгъвката на краката, подмишниците, врата и главата.
Кърлежът трябва да бъде отделен и ако е в градска среда, междублоково пространство или парк, възрастните трябва да вземат еднократно 2 таблетки от 200 mg. доксициклин, а децата макролиден антибиотик 10 мг на кг еднократно. Това намалява с единадесет пъти възможността да се развие някаква бактериална кърлежово-пренасяна болест.
Проф. д-р Тодор Кантарджиев
- Кой са най-честите кърлежово-пренасяни болести у нас през последните години?
- На първо място това е Лаймската болест, следвана от Марсилската треска в южните и източни области на страната и на трето място – ерлихията, кръстена на Пол Ерлих. Това са бактериални кърлежово-пренасяни болести, за които профилактиката е еднократното вземане на антибиотик при сваляне на кърлежа, което е много важно.
Освен това, през последните години сме наблюдавали, особено по хода на пътя на прелетните птици, някои пренасяни от кърлежи болести, които не са характерни за нашата среда, като например, случаи на кърлежов енцефалит. Важно е кърлежът да се свали много бързо – до 12-24 часа кърлеж, намиращ се на кожата на човек, не заразява. Ако бъде свален преди този период, той не предава инфекция.
- За какви притеснителни симптоми трябва да следи човек, който е бил ухапан от кърлеж?
- Трябва да следи за поява на мястото на ухапване на петно. Много силно черното петно е характерно за Марсилската треска, а появата на еритема хроникум мигранс, хроничната еритема е петно, което расте, като започва от 1 см. и може да достигне 15 см., и е характерно за Лаймската болест. Освен това, трябва да се наблюдава за наличието на подути лимфни възли близо до мястото на ухапването.
7 митове за ухапването от кърлежи: Тази информация ще запази здравето ви!
- Какви болести обичайно пренасят комарите?
- Нашата страна е заобиколена от държави, в които има доста случаи на т.нар. нилска треска или треска Западен Нил. През миналите години са регистрирани десетки починали от възпаление на мозъка от тази инфекция в Сърбия, Гърция и другите съседни на нас страни.
В България е необходимо да се вземат мерки срещу комарите, които нормално живеят при нас и ни хапят през летните месеци, като пренасят тази опасна треска, която може да доведе до възпаление на мозъка.
През последните десет години в нашата страна беше внесен т.нар. тигров тропически комар, който може да разпространява треската Чикунгуня, жълта треска, треска Денга и Зика, характерни за тропическите области. Когато такъв заразен тропически комар с треската Зика ухапе бременна жена, детето е заплашено от недоразвиване на главния мозък.
- А как тези тропически комари са попаднали в България?
- Повече от десет години бяха внасяни с тропически декоративни растения, т.нар. щастлив бамбук – спираловидно навит бамбук, който сме виждали по магазините за цветя.
Затова е необходимо да се поддържа много високо ниво на т.нар. фитосанитарен контрол, когато се внасят някои растения в нашата страна, за да не допуснем, както това стана в листата на този бамбук, да бъде внесен такъв комар.
Той започна да се разпространява първо по Южното Черноморие и в рамките на десет години ангажира повечето области на нашата страна, главно големите градове, които се намират под 200 м надморска височина, защото все пак този комар, като тропически паразит обитава топли места.
Обикновено, намалява в годините, когато зимата у нас е много студена и дълго време водоемите са замръзнали дълбоко.
Характерно за тигровия тропически комар, по което хората веднага могат да се ориентират, е, че той не жили вечерта, както нашите нормални комари. Второ, по-дребен е и тъй като лети ниско, обикновено, хапе по краката.
Деляна УЗУНОВА
