Кристофър Фийлд,
специалист по глобалното затопляне
Проф. Кристофър Фийлд е в България по покана на българското училище за политика "Димитър Паница".
- Проф. Фийлд, България преживя лято, изпълнено с наводнения и бедствия, като даде десетки жертви. Какво трябва да се направи за превенцията на подобни събития?
- Ако погледнем света, ще видим, че промените в климата са довели до две крайности. Едната е топлинни вълни и горещи дни, другата - проливни дъждове и бури, причиняващи наводнения. Също така знаем, че за да възникне бедствие, трябва да са налице три фактора. Първият е отключващото събитие, причинено от околната среда - сериозни дъждове например. Вторият е уязвимост, липса на подготовка, така че обществото да не е готово да се справи с проблема. Третият е експозиция - активи, които са на пътя на стихията - екосистеми, сгради, фабрики. Ако липсва кой да е от тези три неща, нямате бедствие. Трябва да има ефективни действия при всеки един от изброените три неща. Отключващите събития могат да се ограничат чрез инвестиции в подготовка, а уязвимостта да се намали чрез правилна преценка къде точно да бъдат изграждани сгради, фабрики и магистрали.
- За администрациите това са все нови задачи.
- Знаем, че повечето места в света не са подготвени за промените на климата, на които стават свидетели. Това се отнася не само за развиващия се свят, но и за развития. Трябва да сме подготвени не само за условията, които сме наблюдавали вчера, но и за тези, които ще имаме утре. Правителствата, гражданите и фирмите трябва да се включат в подготовката за утрешния ден.
- Как точно ще се промени климатът на Балканския полуостров? Можем ли например да очакваме след време да виждаме палми в Северна България?
- Все още се определя какви ще бъдат климатичните промени през ХХI век. Ако светът преследва една амбициозна траектория на смекчаване на последиците от проблема, на упорита и истинска работа за намаляване на емисиите, към 2100 г. можем да имаме свят, който е с около 2 градуса по Целзий по-топъл. Потенциално на Балканите можем да видим продължително увеличение на тежките дъждове, както и на топлинните вълни и сушите. Но светът би изглеждал повече или по-малко подобен на този, в който живеем и към който бихме могли да се приспособим. Без такава програма, без амбициозни инвестиции и продължаващо ниво на емисиите е възможно да имаме свят, който е с 4 градуса по-топъл, а във вашия регион и с 5 градуса по-топъл. Това би създало планета, много различна от днешната. Трудно е да се каже дали Балканите ще са като Северна Африка или като Южна Италия. Те ще са различни не само от гледна точка на растенията и животните, които ще живеят тук, но и от гледна точка на земеделските култури, които ще могат да се отглеждат. Също така ще има различна продължителност на времето, в което хората могат да работят навън, и различни рискове за общественото здраве.
- Оптимист ли сте, че политиците и бизнесът разбират предизвикателствата, пред които обществото е изправено?
- Ние в научната общност и обществеността като цяло имаме много важна работа. Тя е да помогнем на света да разбере проблемите с промените на климата. Но има също така и добри възможности, свързани с нашата проактивност. Едно от нещата, които често не се разбират добре, е, че инвестициите, свързани с промяната на климата, не отнемат. Те могат да увеличат устойчивостта на обществото, икономическото развитие и да помогнат светът да работи заедно ефективно.
- В състояние ли са "зелените" производства и мерки да раздвижат световната икономика? Преувеличени или реални са опасенията от екологичен балон?
- Предизвикателството е да отгледаме зелена икономика. Мисля, че виждаме първите й плодове, но истински важното е цялата енергийна система да стане изцяло зависима от зелената икономика. Няколко инициативи тук и няколко инициативи там няма да променят картината. Но това, което бихме могли да постигнем, е да разберем какво работи и какво не и какво трябва да променим не само в технологиите, но и в политиката. Годишните разходи за енергетика са трилиони долари. В следващите 25 г. ще похарчим глобално вероятно около 70-80 трилиона долара. Тази сума може да отиде в индустриите на ХIХ век - въглища и петрол, или в индустриите на ХХI век - комбинация от възобновяеми източници и други, потенциално и атомната енергетика. Ние имаме възможност да изградим нови индустрии. Иначе балоните обикновено се получават, когато ентусиазмът избърза пред практичността. Моето чувство е, че имаме обратното на балон - негативен балон, в който намираме истински възможности и в много случаи не можем да ги капитализираме. Бих желал да видя по-дълбоко разбиране и оценяване на възможностите. Има ли риск от балон в бъдеще? Нека просто да кажа, че в момента съм по-загрижен от недостига на инвестиции, отколкото от потенциално свръхинвестиране.
- Наблюдатели и анализатори като Ноам Чомски и Наоми Клайн смятат, че промените в климата са директен резултат от световната икономическа система. Съгласен ли сте с тях? Съвместими ли са грижите за природата и съвременния капитализъм?
- Идеята, че борбата с промяната на климата не е съвместима с капитализма, е фундаментално изопачаване. Мисля, че тя е чудесна възможност за капитализма. Но ще може да се развие само ако премахнем някои от изкривяванията, насадени от зависимостта от традиционните източници на енергия. Както и от схващането, че начинът, по който нещата трябва да се случват и в бъдеще, е същият, по който се случват от десетилетия насам.
- Убедиха ли се хората, че проблемите са сериозни? Каква част от американците и европейците все още отричат, че времето и природата се променят?
- Като погледна изследванията на общественото мнение, виждам, че има широко признание на идеята, че промяната на климата е важен въпрос. Съществува и съгласие, че хората причиняват промяната на климата и че трябва да правим повече, отколкото правим. Мисля, че има несъответствия в две области. Едната е в начина на подреждане на приоритетите. Хората казват: „Да, това е важен въпрос, но не е толкова важен, колкото утрешният обяд и превенцията на престъпленията и тероризма.” Другият проблем е в нивото на трансформация на това съгласие в политики, които са икономически ефективни и дават възможности на хората и индустриите по света.
Визитка: Проф. Фийлд е съпредседател на работна група в Междуправителствената експертна група по климатични промени. През 1981 г. защитава докторска степен от Станфордския университет, работи в Института за наука "Карнеги" от 1984 година. Член е на Националната академия на науките на САЩ.
