Емоции – същност. Видове емоции – позитивни и негативни.
Вината на родителите – те често пъти казват, че ще обичат своите деца, ако бъдат послушни, бъдат отличници, имат постижения – в противен случай няма да ги обичат и това травмира децата.
Завистта дава отражение върху мозъчната дейност – в мозъка реагира зоната за болка. Завистта е страх – че човек е слаб, че не е достатъчно силен, хубав, успешен.
Страх – тъга – гняв – болна агресия: това е поредицата от емоции, които се развиват във възходяща степен. Ревност и завист са две емоции, които са последствие на ниска самооценка. Всеки човек понякога завижда, но ако това е постоянно, става много опасно. Видове завист – бяла – благородна завист – това е възхищението; черна завист – омразата; междинна завист – възхищението се използва като маска на завистта.
Американската психологична асоциация публикува статия в научно списание на тема завистта и мозъчната дейност.
Д-р Щонова поставя въпроса за негативните емоции като ревност и злоба
Направен е експеримент от Американската психологична асоциация. Извършено е картографиране на реакциите на мозъка при различни стресови ситуации. Оказало, че когато човек си затисне палеца с вратата на колата или изпитва ревност, в мозъка се активира една и съща зона – зоната на болката.
Човек ежедневно има десетки поводи за изпитва завист и ревност. Например другите имат повишение в работата, скъпа нова кола, екзотични пътувания, брилянтни послушни деца, влюбени двойки, бебешки снимки и още куп ситуации, които обострят злобата, ревността и завистта.
Орлин Баев е психотерапевт и гостува в „Духът на здравето“. Двамата с д-р Щонова коментират защо завист и ревност са две емоции, които разболяват хората.
Завист и ревност са емоции, които се появяват още в ранна възраст и в семейната среда. Социумът предполага хората да бъдат сравнявани. Външното клише на социума е в пълна сила – да не живееш своя живот, а този на някой друг и това, че ние живеем в съревнователен контекст. Например родителите често казват на своите деца – колко добре се учи някой, колко добре свири на пиано, а тяхното дете не може.
Психотерапевтът Орлин Баев обяснява защо емоциите ревност и злоба се появяват толкова често
Завистта дава отражение върху мозъчната дейност – в мозъка реагира зоната за болка. Завистта е страх – че човек е слаб, че не е достатъчно силен, хубав, успешен. Страх – тъга – гняв – болна агресия. Това е поредицата от емоции, които се развиват във възходяща степен.
Ревност и завист са две емоции, които са последствие на ниска самооценка. Всеки човек понякога завижда, но ако това е постоянно, става много опасно.
Има бяла – благородна завист – това е възхищението. Черна завист – омразата. Междинна завист – възхищението е маска на завистта.
Когато човек живее в хармония със себе си, той не злобее и не завижда. Такъв човек може искрено да се радва за успехите на околните. Когато човек се е превърнал в обект на завистта, той трябва да се радва. Това означава, че превъзхожда останалите. Завистта трябва да се приема с радост, защото тя показва колко единият човек е голям, а другият – дребна душа. Злобата и завистта трябва да бъдат преработени през призмата на творчеството, позитивизма, креативността.
Орлин Баев споделя, че има клиенти, които завиждат на своите партньори. Например жена завижда на своя съпруг, че постоянно му звъни телефона, че го търсят, че е полезен. Вместо да се радва за своя съпруг, тя се дразни.
Човек не се ражда със завист и с ревност, но те се появяват в процеса на живота. Родителите казват, че ще обичат своето дете ако е отличник, ако има успехи, ако не се цапа, ако не разхвърля. В противен случай няма да го обичат. Това заявление травмира децата. Това е първата крачка към проявата на страх, злоба, завист, омраза и ревност. Родителите би следвало да обичат своите деца винаги и безрезервно, а не само при определени обстоятелства.
