Димитър Христев е бакалавър-рехабилитатор. Преминал е през редица курсове и следдипломни квалификации, сред които “Манипулативен масаж на д-р Териер - лумбо-сакрален дял и долен крайник”, “Еластично съпротивление, проприоцептивна тренировка и миофасциална релаксация във физикалната терапия и спорта” и др.
Шийните манипулации (целенасоченото изпукване на врата от друг човек) са техники, произлизащи от дълбока древност. Прилагат се за облекчаване на болка, повишаване на обема на движение и възстановяване на функцията, най-общо казано.
Димитър Христев разяснява какво трябва да притеснява терапевта, както и пациента, разбира се, при предприемането на различни манипулации, свързани с изпукване на врата.
“От години върви дебатът за възможното разкъсване на вътрешния и средния слой на вертебралната артерия (интимата). Типичният механизъм е екстензия (изнасяне на главата назад) и завъртане. Тази комбинация от движения може да доведе до притискане и дори разкъсване на вертебралните артерии. Това са две важни артерии, разположени успоредно в отвори, формирани от гръбначния ни стълб, които се сливат в т.нар. базиларна артерия. Те захранват с артериална кръв кръга, кръвоснабдяващ мозъчния ствол, малкия мозък и окципиталните дялове на мозъчната кора. Резултатът от манипулациите, за които говорим, може да е намалено кръвообращение при притискане на артериите и преходно нарушение на кръвообращението с преходна неврологична симптоматика. Но може да се случи и разкъсване, образуване на тромб, който впоследствие да се откъсне и да запуши магистралните съдове, като по този начин лишава от кръв важни части от мозъка. Следва инсулт, който може да доведе не само до сериозни последици, но и до фатален край”, обясни физиотерапевтът.
Димитър Христев
Димитър Христев се позовава на различни научни публикации, цитирани хронологично в негова статия. В публикувана през 1977 г. статия са разгледани три случая на хора, получили усложнения след цервикална манипулация. През 1980 г. излиза документ, който разглежда случая на един пациент, получил масивен инфаркт в мозъчния ствол след манипулация на шията, който, за съжаление, умира. Девет други пациенти получили различни лезии в частите на мозъка, захранвани от кръга, започват от вертебралните артерии. През 1989 г. излиза клиничен случай на 36-годишна жена, починала от аневризма, след като посетила хиропрактик, който манипулирал врата й. След аутопсията открили стара аневризма на няколко седмици, която била наново разкъсана от шийната манипулация. През 1995 г. публикуват статия, която разглежда случаи две години назад, при които инцидентът се е случил до 24 часа след манипулацията на шията при пациенти от 21 до 60 години. Ето какво показват цифрите: 55 инсулта; 16 миелопатии; 30 радикулопатии. При почти всички инсулти бил засегнат задният кръг на кръвообращение на мозъка, близо половината от тях били доказани ангиографски.
През 1999 г. излиза пространна и задълбочена статия “Инсулт след хиропрактическа шийна манипулация”, която отново разглежда 10 пациенти, получили инсулт. През 2001 г. излиза документ, публикуван от невролози от Обединеното кралство. За период от 12 месеца се проверяват всички случаи на неврологични оплаквания 24 часа след шийна манипулация
Вижте резултатите: 7 инсулта в мозъчния ствол, 4 от които с разкъсвания на вертебрални артерии; 2 случая на инсулти в зони, захранвани от сънните артерии; един субдурален хематом; 3 случая на миелопатия; 3 радикулопатии.
“Отново цитирам систематичния преглед от 1996 г., според който шийната манипулация има краткотраен ефект, но трябва да се използва с внимание, защото рядко може да доведе до сериозни последици и смърт”, отбелязва Димитър Христев. - За периода 1995-2001 г. систематично ревю показва, че шийните манипулации могат да доведат до сериозни усложнения. 50% от клиентите на хиропрактиците изпитват някаква форма на леки странични ефекти след шийни манипулации. Друго систематично ревю, което излиза през 2007 г., преглежда литературата до този момент. В самото научно проучване се обяснява, че може да са пропуснали някои документи и че то има своите ограничения. Според него има достоверни данни, които показват сериозни странични ефекти след шийна манипулация, които изискват внимание при използването й. Също така изяснява, че нейната ефективност не е доказана. През 2010 г. излиза поредното систематично ревю, което твърди, че доказателствата засега са слаби и не могат да доведат до заключение за сериозни странични ефекти от шийни манипулации при лечение на шийна болка при възрастни. През 2014 г. обаче се появява изявление на две американски асоциации. То разглежда конкретно разкъсването на шийни артерии, асоциирано с шийни манипулации. Заключението е, че макар и рядко, са възможни сериозни усложнения, които могат да доведат до инсулт след шийна манипулация. И терапевтът непременно трябва да информира пациента за тях”, допълва терапевтът.
Четиридесет години по-късно шийните манипулации продължават да са средство, използвано в лечението на болка в шията, макар че научните проучвания показват тяхната кратка ефективност, както и възможните сериозни странични ефекти. Специалистът напомня, че има по-активни форми на физиотерапия, приложими при проблеми с прешлените в шийния дял.
Ултразвуковата терапия не е толкова ефективна
Физиотерапевтът Димитър Христев допълва, че ултразвукът е една от най-изписваните физикални модалности в България и по света.
Как действа ултразвукът? Предполага се, че високочестотните вибрации, които излъчва озвучителят, водят до дразнене на клетките, което предизвиква и терапевтичния ефект. Принципно това не е невярно, защото клетките наистина харесват механичното дразнене. Наистина, озвучителят вибрира. Пациентите не го усещат, но това е така.
“И все пак да разчиташ на тези супербързи и суперлеки вибрации да топят калус или да действат на 2-3 см дълбочина, за да облекчим болка или да разнесем оток?! Според научно проучване няма биофизиологични доказателства, които да обосноват клиничното използване на ултразвуковата терапия. Т.е. съвсем различно от това, което ни учат в университета! Винаги съм се отнасял подозрително към ултразвука и, изглежда, с основание. През последните 15-16 години са проведени сериозни научни проучвания, които трябва да видят дали ултразвукът работи. Е, той се проваля тотално (с едно несигурно изключение). Бих се радвал, ако се харчат по-малко средства и време за тази псевдомедицинска “терапия”, но това зависи изцяло от хората, които я изписват, и готовността им да четат научни проучвания”, обобщава терапевтът.
