Седя в уютна столична кръчма с три приятелски двойки.
Първите двама са женени от 16 години, около моята възраст с две деца, ще ги нарека „Ветераните“, втората двойка, мъжът на 36 а жената на 38, живеят заедно от 5 години на семейни начала и нямат деца, тях ще кръстя „Другарите“, а последните, които са под 33, се познават от 4 месеца, те са „Новобранците“, и на края моя милост, който е минал и през трите етапа и е соло тази вечер.
Та както казах, седя си аз в тази компания, масата е пълна с висококалорични манджи, виното и ракията се леят почти със същото темпо с което се преплитат и разговорите. Кухнята е открита, на 2 метра от нас, и от там се носят още куп изкушаващи миризми, забърквани умело от потен, дебел готвач, което кара обонянието ми да откача.
Основното ми внимание обаче, е съсредоточено в разговора на масата, и понеже обикновено аз не млъквам, съм решил тази вечер предимно да слушам и да наблюдавам. Бяха преминали общите приказки и разговорът се насочи, с известна помощ от моя страна, към възгледите на всяка двойка по отношение на съжителство, вярност, ревност и морал. Новобранците естествено, като прясно влюбени, поеха разгорещено темата, как любовта е над всичко и когато двама души се обичат истински, няма място за ревност и изневяра, а доверието се превръща в крайъгълен камък на връзката. Докато те говореха един през друг, наблюдавах леките усмивки на ветераните, от които струеше микс от умиление и съжаление.
Умиление, защото си спомняха, че някога и те са били така влюбени и наивни, а съжаление, защото познаваха преходността на чувствата и сюблимния момент в който, ако не се превърне любовта в уважение, всичко отива на кино. След като приключиха с пледоарията си, Другарите взеха думата обяснявайки, че тяхната връзка функционира изцяло на договорни отношения, които всеки един е обещал да спазва, изброявайки точка по точка – 2 пъти излизане седмично по отделно, график за прането, неводене вкъщи на приятели, които не са симпатични и на двамата, да не се демонстрира ревност, а да се пита при съмнение, като се отговоря задължително честно, и какви ли не още щуротии. Естествено на Новобранците им увиснаха ченетата от почуда, а Ветераните видимо се отегчаваха, явно бяха чували тази история и преди, като накрая и те взеха думата.
В рамките на 5 минути убиха ентусиазма на Новобранците, обяснявайки им, колко преходно е всичко, как любовта е ала-бала и че накрая остава само приятелството, а ако такова няма, си ставате просто добри съквартиранти. По отношение на Другарите им казаха, че са мръднали и не са нормални, но си ги обичат защото са им приятели и са приели факта, че са перковци. Единственото около което се обединиха всички е че ревността и изневярата нямат място в една връзка.
На края всички зяпнаха мен и ме попитаха, какво мисля аз по въпроса. В този момент аз си допивах третата ракия, опитвайки се да упоя стомаха си, който бях нокаутирал с шкембе чорба, овчарска салата, пелмени и вратна пържола с картофи соте. Въздъхнах дълбоко и казах, че мен повече ме вълнува факта, че малоумниците от Атака отново влязоха в парламента, а тези гадове от ДПС пак взеха толкова много места. Всички мигом забравиха за любов, обич, другарство и настана патаклама на тема политика, тъй като всеки беше от различен лагер. Просто си познавах хората и знаех колко малко им трябва, за да сменя темата.
Сигурно се чудите, защо го сторих?
Причината е, че само аз от всички на тази маса, по ирония на съдбата и поради факта, че хората с голяма охота ми споделят и ми се доверяват, с което аз никога не злоупотребявам, знаех цялата истина и действителната картинка за тази групичка. А тази истина не се връзваше грам с приказките и възгледите на всеки един от тях. Мъжът от Ветераните оправяше от две години жената от Другарите, която успоредно с това имаше няколко забежки с мъжът от Новобранците, един месец след като той вече беше заедно с гаджето си.
Жената от Ветераните от своя страна беше разбрала, преравяйки смс-те в телефона на мъжа си за похожденията му и вкара в леглото си мъжа от Другарите, но само за морално отмъщение, тъй като той не я беше надушил още. А що се отнася до гаджето на момчето от Новобранците, тя бе разпозната от мой приятел на снимки от един купон, които разглеждахме заедно.
Той ми сподели, че успоредно върти връзка с негов познат и чака да види кой от двамата е по-надежден от финансова гледна точка, преди да избере. Последното бе разбрал от нейната сестра с която пък той спеше, независимо, че е женена.
Та, седя си аз в уютна столична кръчма с колоритната компания и си мисля, че ако дядо ми, бог да го прости, който беше неотлъчно до баба ми над 50 години, и независимо, че се дрънкаха от сутрин до мрак, си я обичаше до последния си дъх, беше още жив и вземех да му разкажа тази история със сигурност щеше да изброи десетина нечувани от мен псувни и да каже, че света отива по дяволите.
В крайна сметка аз съм последният човек на тази земя, който може да съди когото и да било, за каквото и да било, тъй като и аз не съм въобще света вода ненапита, но все повече се убеждавам, че това да повярвам и да се доверявам на някого за каквото и да е, става все повече невъзможна задача, а заради това жертва стават единствено малкото честни и верни хора, които в днешно време недоумявам как просъществуват.
автор Кирил Младенов
