Един ден, Платон запитал учителя си: "Какво е това любов? Как мога да я намеря? "
Учителят му отговорил: "Пред теб е едно огромно поле пшеница. Продължаваш напред, без да се обръщаш назад и откъсни само едно стъбло.
Платон тръгнал напред и бързо се върнал с празни ръце.
Учителят го попитал: "Защо не откъсна нито едно стрък?"
Платон му отговорил: "Защото можех да избирам само един, но не можех да се върна назад. Намерих най-красивия, но не знаех дали има още по-красиви пред мен. Както вървях напред, се убедих, че стебълцата които видях не бяха толкова добри, колкото предишните, и така в крайна сметка не избрах нито едно. "
На това учителят му казал: "Е, това е любов."
На следващия ден Платон попитал учителя: "Какво е това брак? Как мога да го намеря? "
Учителят му отговорил на това така: "Пред теб имаш буйни гори. Тръгни напред, без да се връщаш назад по същия път и избери само едно дърво. Ако намериш най-високото, си открил брака."
Платон тръгнал из гората и след кратко време се върнал с едно дърво. Това не било буйно, нито високо. Било просто обикновено дърво.
Учителят го попитал: "Защо си взел такова обикновено дърво?"
Платон отговорил: "Заради моя предишен опит. Извървях до половината от гората. Този път видях едно дърво и разбрах, че не е толкова лошо, така го донесох тук. Не исках да пропусна събитието."
Учителят тогава му казал: "Е, това е брака."
