Размерът на заплатата определя не само избора на място за почивка или размера на колата, но също и интелигентността. Финансовите проблеми се отразяват на мозъка на хората с ниски доходи, като намаляват коефициента им на интелигентност с до 13 точки, установиха учени.
Когато хората с ниски доходи се освободят от финансовото си бреме, интелигентността им се връща на същите нива като на тези с високи доходи. Откритието показва, че не ниският интелект определя ниските доходи, а финансовите затруднения намаляват интелигентността ни. "Резултатите показват, че когато си беден, парите не са единственото нещо в оскъдица. Когнитивните способности също намаляват", казва икономистът от Харвардския университет Сендхил Мулаинтан.
За целите на изследването, публикувано в списание "Сайънс" , екипът от американски и британски университетски преподаватели извършил редица експерименти в американски мол. Те избрали 400 души на случаен принцип и ги разделили на две групи " бедни " и " богати " въз основа на доходите им, след което ги подложили на тестове за интелигентност. Преди експеримента половината участници били помолени да помислят как биха платили 1500 долара за спешна поправка на колата си, ако се е развалила.
Целта била да се накарат участниците да се съсредоточат върху собствените си финансови проблеми. Изследването установило, че бедните участници се справили много по-лошо с теста за интелигентност, ако преди това са мислели за собственото си икономическо положение, а заможните се справили добре. Но групата, която не била накарана да мисли за финансовите си проблеми, постигнала сходни резултати на тестовете за интелигентност, независимо от доходите си.
При втори експеримент учените пътували до Индия , където земеделците, отглеждащи захарна тръстика, получават голяма част от доходите наведнъж в рамките на годината. Те открили, че земеделците се справили значително по-добре с тестовете за интелигентност в месеца, след като им платили, отколкото преди, когато спестяванията им намалели.
