"Играехме срещу "Арсенал" и се почувствах зле. Малкият ми син имаше настинка и реших, че и аз съм пипнал от нея.
На полувремето в съблекалнята мениджърът на тима Алекс МакЛийш го попитал: "Стан, постоянно губиш сблъсъците, винаги изоставаш от действието, бавен си, какво ти има?".
„Казах му, че не се чувствах добре, че нещо не е наред. Той попита дали искам смяна. Казах му, че според мен в името на отбора трябва да изляза от игра и тогава всички момчета скочиха: "Стан, в много трудно положение сме, а ти си ни капитан - трябва да продължиш!" и аз го направих.
През второто полувреме представянето ми се подобри. След мача обаче се почувствах изстискан. Казах на доктора, че нещо не е наред.
Предстоеше ни мач с "Челси". По онова време минахме през скенер на сърцето заради случката с Фабрис Муамба.
Когато минаваш скенер на сърцето, обичайно имаш и кръвен тест. Докторите ми казаха, че са леко притеснени за моя кръвен тест. На следващия ден получих ново обаждане от лекарите: "Слушай, още повече сме притеснени за твоя кръвен тест. Ще дойдеш ли по-рано за утрешната тренировка, за да ти направим нов?". Казах им, че няма проблем.
Отидох там заедно с един от физиотерапевтите, седнахме срещу лекаря и той ми каза всичко направо. Понякога си мислиш, че при съобщаване на лоша новина подхождат по-меко. Не, той просто седна и ми каза: "Мислим, че имаш левкемия ." А аз отвърнах: "Какво?!"
Погледнах към физиотерапевта - той не можеше да повярва. Остана без думи. Погледнах го и той просто поклати глава.
Попитах доктора: "Какво искаш да кажеш?". Разбира се, знаех какво е левкемия , ала не знаех, че има различни видове, нито какви типове лечение съществуват. Знаех само думата "левкемия" и дотам.
Той ми каза: "Сигурни сме 99.9%, че имаш левкемия, но трябва да видим от какъв точно вид." Попитах го дали е сигурен, той отвърна: "Да."
Останах в болницата. Жена ми бе на път за Лондон. Обадих й се да й кажа, че трябва да се върне и да говоря с нея. Тя се върна и дойде при мен в клиниката. Седна до мен и попита: "Обезводнен ли си?". Отвърнах, че не съм. Тя попита: "Какво има?". Отговорих, че е едно от най-лошите неща, после й казах какво точно, а тя избухна в плач. Опитах се да бъда силен, но и аз се разплаках. След това й казах: "Чуй ме, повече няма да плачем!"
Взеха ми костен мозък и ми казаха да се прибера вкъщи. Това бе най-дългата нощ в моя живот. Към 10,30 сутринта получих обаждане да се върна в болницата, за да говорим. Знаех, че няма да е добре. Влязох и лекарят ми каза: "Сигурни сме, че имаш левкемия."
Имах остра лимфобластна левкемия, каквато обикновено имат децата. Главното нещо бе, че успехът на лечението й е между 90-95%, което ме изпълни с голяма надежда. Казаха ми, че трябва да започнат лечението на мига, а аз отвърнах: "Трябва ми и второ мнение."
В Лондон потвърдили диагнозата на дългогодишния капитан на националния ни тим.
Първата седмица Петров бил на много висока доза стероиди. Докторът - професор Линч, обяснил, че трябва да качи малко килограми.
След първата седмица на стероиди и нова диета качих 8,5 кг.
Професорът ми каза: "Имахме предвид 2-3 кила, не 8 за една седмица! Това е добре, но обичайно караме хората да добавят по 2 кг.
"За мен беше чудесно - през цялата си кариера чаках момента, в който ще мога да ям така. Семейството ми и аз минахме през наистина трудни времена, макар че имахме и забавните си моменти. Жестът с аплаузите "19-а минута" в " Астън Вила " бе нещо изумително.
Получих толкова много писма - толкова хора са минали през тази болест и са я победили, водейки и днес нормален живот. Беше чудесно. Те ме предупреждаваха какво предстои да ми се случи, какво трябва да очаквам. Странното в тази ситуация е, че не знаеш какво ще се случи. Плашещо е, ала аз не бях уплашен.
Казах на жена си, че трябва да видим каква е работата с лечението, с възможните изходи, кое може да е най-лошото. Рекох й: "Не се плаши, не се тревожи - каквото има да става, ще става." Тя бе блестяща с мен, неотлъчно е до мен всяка минута."
Предсказанията на Распутин: Слънчево изригване ще изпепели света утре!
