Националната здравна система е подложена на сериозно изпитание вследствие наблюдаващата се тенденция за повишаване броя на пациентите със злокачествени заболявания . Това сподели председателят на Комисията по здравеопазването към 42-то Народно събрание д-р Нигяр Джафер по време на кръглата маса "Съвременен поглед върху профилактиката, скрининга и лечението на рака на гърдата", която се проведе в НС.
По данни на Световната здравна организация всяка година в света се диагностицират около 1.38 млн.
Ракът на гърдата заема 25.8% от всички онкологични заболявания в женския организъм, заяви д-р Евгений Василев. Втора гинекология за онкохирургия на млечната жлеза на Първа САГБАЛ "Св. София". В България всяка година диагнозата се поставя на около 3800 жени, а около 1200 умират от болестта. В световен мащаб, и България не прави изключение, наблюдава се тенденцията честотата на рака на гърдата да се покачва най-рязко при жените след 40-годишна възраст. Данните сочат, че заболяването се проявява средно годишно при 136 българки във възрастта 35-39 години. След 40-годишна възраст до 80 години се наблюдава рязко повишаване на заболеваемостта.
"За прогнозата на рак на млечната жлеза най–важен е моментът на поставяне на диагнозата", каза доц. Георги Байчев от Клиниката по гръдна хирургия към ВМА. Той даде примр със САЩ, където 26.6% от новодиагностицираните са в III и IV стадий и само 0.7% са в 0 стадий. "Това се дължи на ниска здравна култура и стил на живот, генериращ онкологичен риск", каза доц. Байчев. Ракът на млечната жлеза е най-честото и най-скъпо онкологично заболяване в САЩ, което генерира годишно разходи за около 31 млрд. долара, включващи: 16.5 млрд. за диагностика и личение, 12.1 млрд. загуби от нетрудоспособност и смъртност и 2.5 млрд. за научни проучвания.
За да имат достъп пациентите до повече нови и ефективни терапии, е необходимо да се въведат иновативни модели на ценово договаряне, изтъкна проф. Генка Петрова, президент на българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR). Доц. Димитър Калев от Клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ "Св. Марина"- Варна отбеляза, че създаването на Национален електронен регистър, специализиран за пациенти с карцином на гърда, може да оптимизира проектирането на бюджета и контрола на разходите за лекарствено лечение. Освен това регламентирането на предоперативния анализ може да спести следоперативни лекарствени процедури и разходи.
По време на форума беше излъчена кратка версия на документалния филм "Тя, Невидимата...", в който се разказва личната история на онкоболна жена. В рамките на форума представители на държавни институции, съсловни организации в сферата на здравеопазването, на професионални и пациентски организации и директори на лечебни заведения обсъдиха възможностите за профилактика, скрининг и лечение на рак на гърдата, както и алтернативите за подобряване на достъпа на българските пациенти до съвременна терапия.
