Към края на Втората българска легия Васил Левски е опериран по спешност в белградска военна болница от остър апандисит или от спукана язва, пише "24 часа".
Коремният разрез е голям, а хирургическият шев след операцията е изпълнен лошо и раната така и не зараства до края на живота на Апостола. Боляло го е.
Левски без съмнение е бил под упойка в Белград, тъй като през януари 1868 г. анестезията с етер вече се е прилагала широко в лазаретите на руската и на създадената по неин образец сръбска армия. Затова се смята, че е понесъл добре самата операция, но за малко не е имал късмет след нея. Хирургията едва-що е открила начин да се справи с втория голям проблем - инфекциите след операция, но сръбският хирург на Левски още не го е знаел.
Затова операцията е била несръчна, а шевът бил поверен на стажант. Като антисептик е бил използван т. нар. руски пеницилин - чесънът. След изписването, изглежда, му е казано да налага раната с него. От тази изходна хипотеза възниква прокрадващото се в литературата за Левски твърдение, че превръзките му миришели, че това го измъчвало и фрустрирало и се отразило на общуването му с хората и на интимния му живот.
Апостола обаче е имал за близък приятел един велик знахар - Матей Преображенски-Миткалото. Той е възрожденският Да Винчи - човек с разностранни таланти, отдаден на множество каузи и смятан за вятърничав от конформистите. Освен на Бога, Миткалото се е отдал и на революцията, бил е още художник (изрисувал е вечен календар в читалището на село Михалци), лечител (освен за Левски се е грижил за 6-има апостоли на Априлското въстание) и гениален изобретател. Още като монах в Атон той създава вечен двигател, който работи с пясък. Целял е с парите от работата му да купува оръжие на борците за свобода.
За да не се дразни раната, Миткалото първо приготвя за Левски специален сапун с много слаба киселинност (ниско Ph), подобен на днешните сапуни за бебета. После прави мехлем с калъчово биле, свинска мас, счукано синапено семе и босилек. Левски обаче се оплаква, че мехлемът е много мазен и му цапа дрехите, които трудно пере. Знахарят сменя рецептата и снабдява Апостола с проверен хайдушки мехлем за третиране на раната. Научил го е от вехти войводи и редовно го е приготвял за Левски и му го е доставял.
РЕЦЕПТАТА
Съставки: 5-6 стръка невен; 2 чаени лъжички прополис; 10-12 листа счукана смрадлика; 3-4 супени лъжици мас (претопена 4-5 пъти). За стягане са добавя 1 лъжичка чист пчелен восък.
Приготвяне: За да се пречисти, маста няколко пъти се мие. Първо се стапя, налива се топличка водичка и се бърка енергично, докато започне отново да се стяга. Водата се излива и процедурата се повтаря, докато маста стане снежнобяла. После се смесва с другите съставки на мехлема и се разбърква. На огъня се кипва вода в тенджера и сместа се поставя в отделен съд в нея (водна баня), докато се сгъсти.
Приложение: Мехлемът на Миткалото е приличал на калъп сапун и Левски го е носел в калъф. Порезни рани, които гноят, се мажат с него, като преди това се почистват с влажна кърпа от гной и от предното намазване с мехлема. Левски го е правел вечер в къщите на своите укриватели, където е отсядал да нощува при обиколките си. Преди лягане е искал от домакините леген с топла вода, дълга кърпа и да го оставят за малко сам в собата.
