Една от най-зловещите погребални практики в Индия е ритуалът „Сати”. При него вдовицата принася себе си в жертва, като се хвърля в кладата, в която гори трупът на съпруга ѝ.
Древната индуистка традиция, наречена "Сати", при която вдовицата се изгаря жива заедно с покойния си съпруг, шокира и до днес хората по света.
Първоначално това е бил доброволен акт, начин, по който жената геройски да покаже, че не иска да живее без любимия си мъж, но впоследствие се превръща в принудителна практика.
Макар и Сати днес да е забранен в цяла Индия ритуал и повече не се практикува, той има доста тъмна история.
Твърди се, че ритуалът се появява между 320 и 550 от новата ера по време на управлението на империята Гупта.
Инцидентни случаи на прилагане на Сати били регистрирани за първи път в Непал през 464 година, а след това и в Мадха Прадеш през 510 година. След това практиката се разпространила и в Раджастхан, където този обичай се е спазвал най-стриктно в продължение на векове.
Първоначално практиката на Сати била ограничена само до царските касти и едва по-късно се разпространила и сред по-низшите прослойки, ставайки накрая широко практикувана сред всички социални класи. Най-популярен този ритуал е бил между 15 и 18 век. В този период били изгаряни живи до 1000 вдовици, най-често от Индия и Непал.
И все пак, съществували определени правила, които освобождавали някои от жените от тази жестока практика. Първото правило на Сати гласяло, че вдовица, която е бременна, с менструация или с малки деца не може да участва в този ритуал.
Сати често се практикувало в Раджастан и то сред жените от кралските семейства. Бил създаден и паметник на Сати, който почитал всички жени, умрели по този начин.
Преди да се разделят с живота, жените оставяли върху него отпечатък от ръцете си, за да ги помнят като доблестни и предани жени. Някои от тях все още могат да бъдат видени във вътрешността на крепостта Мехрангарх.
Ако се вярва на историческите факти, практиката Сати била забранявана много пъти между 15 и 18 век. През 1500 година императорът на Великите Монголи Акбар обявил Сати за незаконна, а през 1663 година Аурангзеб отново опитал да пресече ритуала.
Да спрат Сати опитвали също португалците, французите и англичаните, пристигащи в Индия по време на колониалния й период.
През 1850 година Чарлз Нейпир заповядва да бъде обесен всеки индуистки свещеник, който е ръководил изгаряне на вдовицата.
През 1987 година в село Деорал в Раджастан 18-годишната Руп Канвар била принудена да се подложи на Сати, след като съпругът й умрял след 8 месеца брак. Тя отказала, но група мъже я дрогирали и изгорили. Полицията в Индия разследва този случай, успява да залови виновниците и да ги осъди.
След този случай правителството в страната приема закон "За предотвратяване на Сати". Той забранява принуждаването или поощряването на жените да извършват Сати и всеки, който направи това, ще бъде наказван със смърт.
