Родителите ми вече са над 60, а аз съм единствената им дъщеря. Бях сигурна, че в трудни моменти ще ме подкрепят, а то какво стана!

Сега отново съм бременна и нямам представа как ще живеем петима в едностаен апартамент. Вече ни е трудно и е страшно дори да си представим какво ще се случи след това. Все още съм в отпуск по майчинство, който ще продължи дълго време, съпругът ми работи като охрана и такси, така че нямаме много пари.

Родителите ми живеят заедно в селска къща и дават тристайния си апартамент под наем. Помолих ги да си разменят апартамента с нас, защото на двамата ще им е по-лесно в по-малък апартамент, но ние с децата имахме нужда от повече пространство. Но родителите категорично отказаха, защото така им е удобно. Дори предложих да се преместя в селската им къща, на което майка ми също отказа.

„Трябва сама да си спечелиш жилище, а не да питаш родителите си“, каза тя.

- Мамо, ти и татко ще се оправите в едностаен апартамент, вие сте само двама. Но децата имат нужда от повече пространство, а извън града - чист въздух и природа.

„Когато те отгледахме, не поискахме нищо от никого, така че ти се учиш по същия начин.“

Когато се обърнахме към свекърва ни, тя също ни отказа:

- Оставете ме да живея за себе си. Ще се омъжвам за втори път и ще живеем в моя двустаен апартамент. Той има дъщеря от първия си брак, така че тя ще получи втората стая.

Вече мислехме да продадем апартамента и колата си, за да купим нещо по-голямо, но все още нямаме достатъчно пари, дори като вземем предвид нашите спестявания. Родителите също отказаха да дадат назаем липсващата сума. В безизходица сме, но вярвам, че след време все пак ще можем да си купим по-голям апартамент. Съпругът ми ме подкрепя и това ме предпазва от отчаяние.

Има само един срам – близките ми хора, които ми обещаха да помогнат, се отказаха. И останахме сами с проблемите си.

Имали ли сте подобни ситуации? Как решихте жилищните проблеми?