Родителите ѝ я гледаха като писано яйце, но ги сполетя нещастие-Тя чу отчаяния вик на дъщеричката си, но вече бе късно

Родителите й я гледаха като писано яйце и нямаше нищо на хоризонта, което да помрачи бъдещето й. Но съдбата се разпореди иначе... Веднъж момиченцето усетило леко неразположение. Появила се слаба кашлица, заболяло го главата и вдигнало температура. Майка й първоначално не придала особено значение на тези симптоми – помислила си, че това е обикновена настинка и изпратила Грейс да си вземе гореща вана. 

Грейс влезла в банята, но след минути майка й чула отчаян писък. Жената се втурнала незабавно на помощ и видяла дъщеря си да лежи безпомощно във ваната. Краката на момиченцето били като усукани и то изобщо не можело да се изправи. Изплашената жена веднага извикала Спешна помощ... 



В болницата състоянието на детето продължило стремително да се влошава. Спазмите обхванали буквално всички мускули, след което тялото му започнало да отказва да функционира. Първо престанали да се движат ръцете и краката, а след това Грейс изгубила способността си да говори. 

В началото лекарите изпаднали в недоумение какво се случва. Но след като направили анализ на гръбначно-мозъчна течност установили причината за страшната трагедия – начало на некроза на базалните ганглии. 
Базалните ганглии това е област, разположена в основата на мозъка, съставена от 4 групи от неврони или нервни клетки. Нарушенията в работата на тези органи води до такива заболявания като ДЦП, хорея (болест на Хънтингтън) или болест на Паркинсон.

Повечето отклонения в работа на базалните ганглии са вродени. Но при Грейс те възникнали под въздействието на инфекция. 

Независимо от усилията на лекарите състоянието на детето не се подобрило. Противовирусните препарати се справили с инфекцията, но урежданията на мозъка се оказали много сериозни. Всички мускули на Грейс отказали да действа. Медиците решили, че тя така и ще си остане парализирана за цял живот. 

Тези тежки изпитания не прекършили духа на момиченцето. Тя оставала оптимист и не спирала да се усмихва! А след 4 години се случило истинско чудо. Пробуждайки се от сън една сутрин, Грейс започва да повтаря азбуката. Та си връща способността на говори! 

Лекарите не са съвсем уверени дали девойката ще се възстанови напълно, тъй като процесът на рехабилитация продължава вече много дълго и бавно. Независимо от това Грейс вече може да изрича отделни думи и дори да ги комбинира в кратки изречения. 

Нейната история във Facebook — Grace Yeats Trust е засипана с пожелания за търпение и успех. Споделете я и вие с приятелите си.