От детство ни учат, че хигиената е гаранция за здраве. Това обаче не винаги е било така. Както е добре известно, средновековна европейци пренебрегвали личната си хигиена, а някои дори се гордеели, че са се къпали само два или дори веднъж в живота си. Сигурно ще ви е интересно да научите малко повече за това как са спазвали хигиената европейците и какво са наричали "Божии перли."
Преди XV-XVI век европейците все още се къпят.
Католическата църква забранявала всяко измиване с изключение на това, което се случва по време на кръщението (което пречистване християнина веднъж завинаги) и преди сватбата. Смятало се, че тялото, потопено във вода, особено гореща, отваря порите си, през които водата прониква в тялото, откъдето след това няма излизане. Ето защо, както се твърдяло, тялото става уязвимо към инфекции. Това е разбираемо, тъй като в една и съща вода се миели всички - от кардинала на готвача. Така европейците наистина се разболявали след пречистване във водата. Църквата изисквала да се грижим за душата, не за тялото, така че мръсотията била добродетел, а голотата - срам. Затова и къпането ставало в ризи (този навик продължил чак до края на XIX век).
През 1628 въшките били наричани "перлите на Бога" и се считали за признак на святост. Влюбените трубадури хващали собствените си бълхи и ги пускали на дамата на сърцето, така че кръвта им се смесвала в стомаха на насекомото и обединявала сърцата на двойката. Независимо от "светостта" им, насекомите все пак достигали хората. Ето защо всеки носел малко кученце - "бълхоловка". Така че образът на красиво момиче, носещо в ръце джобно куче с розов пискюл ни напомня откъде идва традицията.
За да се отърват от въшките, опитвали какво ли не: напоявали с кръв и мед парче кожа, а след това го слагали в косите си. Усещайки миризмата на кръв, насекомите били привлечени към стръвта и се залепяли за меда. Носенето на коприно бельо по това време между другото станало популярно именно заради неговата "хлъзгавина". "Божиите перли" не можели да се задържат по такъв гладък плат.
Стигало се и до крайности: надявайки се да избягат от многото въшки, хората практикували по-радикален начин - живака. Той се втривал в кожата на главата, а понякога се и ядял. Въпреки това, от това умирали предимно хора, не въшки.
Типична средновековна тоалетна в замъка на рицаря
През 1911 г. археолози открили древни тухлени сгради. Това били стените на крепостта Мохенджо Даро - най-стария град на долината на река Инд, възникнал около 2600 г. пр.н.е. Странни отвори по периметъра на сградите били идентифицирани като тоалетни. Най-старите, намерени досега. След това се нареждат тези на римляните. Нито в Мохенджо Даро, нито в Древен Рим те предполагали уединение. Седейки всеки в своята "кабинка", разположени по периметъра на залата една срещу друга (точно както днес са разположени местата в метрото), римляните се впускали в разговори за стоицизма на Сенека или в епиграми.
Средновековни тоалетни
В средновековна Европа тоалетните не са съществували. Само най-високата аристокрация имала такива. И това било много рядко, а самите тоалетни - от най-примитивните. Говори се, че френският кралски двор периодично се местел от замък в замък, защото в стария буквално не можело да се диша. Човешките отпадъци били навсякъде: по врати, балкони и дворове, под прозорците. При качеството на средновековната храна и липсата на канализация, диарията била често срещано явление.
В края на XIII век в Париж бил създаден закон, че при изливането на нощното гърне през прозореца трябвало да се вика: "Внимавай, вода!". Дори модата на широкополите шапки се появиха уж само за да защити скъпите дрехи и перуки от летящото над тях. Според описания на много посетители на Париж, като например Леонардо да Винчи, в града се носело ужасно зловоние по улиците. Попаднали веднъж там, хората не искали да си тръгват, преди да срещнат краля. А тоалетни нямало, следователно в двореца съвсем не миришело на рози. Самият Луи XIV, обаче, имал водна тоалетна. Кралят-Слънце можел да си седи отгоре, дори катото има гости. Присъстващите на ритуала лица обикновено се считали за "хонорис кауза" (оказвана им била специална почит).
Обществена тоалетна за дамите. Фигура през 1788 г. от колекцията на Британската библиотека
Първата обществена тоалетна в Париж се появила едва в XIX век. Но тя била проектирана изключително за мъже .... Щяло да мине още доста време, докато тоалетната стане ежедневие във всеки дом. Първата тоалетна с казанче в края на XVI век изобретил в двора на английски кралски двор Джон Харингтън. Но не успяла да набере популярност - заради високата цена на водата и липсата на канализация.
Дамата зад тоалетната. Франсоа Буше
Ако ги нямаше такава предимства на цивилизацията като елементарна тоалетна и баня, нямаше да можем изобщо да говорим за четка за зъби и дезодорант. Въпреки, че и досега използваме за почистване клечките за зъби - както правели някога. Същинската четка за зъби е изобретена в Европа, и по-специално в Англия през 1770 от Уилям Адисън. Но масовото ѝ производство започнало чак през XIX век.
А какво да кажем за тоалетна хартия? Нищо, разбира се. В древен Рим тя била заменена с гъба, напоена в солена вода, която била привързана към дълга дръжка. В Америка ползвали царевични кочани, а мюсюлманите - обикновена вода. В средновековна Европа обикновените хора се бършели с листа, трева и мъх. Знатните използвали копринен плат.
Първият дезодорант
Смята се, че парфюмите били измислени само за да потушат ужасната воня на улицата. А козметичното средство, известно днес като дезодорант, се появило в Европа едва през 1880-те. Въпреки това даже в древни времена хората разбрали едно: ако премахнат космите под мишниците, миризмата на пот не е толкова силна. Същото важи и ако се измият. Но в Европа, както казахме, това не се практикувало. Колкото до обезкосмяването, космите по тялото на жената никой не закачал чак до 1920 година. Едва тогава европейските дами се замислили за първи път: да се бръснат или не да се бръснат.
