Без значение колко време е минало от разпадането на СССР, съветска чиния за супа, бутилка под формата на риба и дори известната стена, родом от Чехословакия, все още имат много повече. Въпреки че, изглежда, това са истински музейни експонати, но по някаква причина никой не се нуждае от тях. Всичко е свързано с масовото производство на абсолютно еднакви стоки. Всички са ги виждали, всички ги знаят и всички вече са доста уморени от тях.
Въпреки че това не е 100% вярно. Досега има хора, предимно възрастни, за които подобни „съкровища“ са по-ценни от всяка Ikea. В такива предмети от миналото те виждат своята младост, перспективи и мечти. И така понякога стигат до много абсурдни идеи. Ретро ремонт: чаши със стъклодържачи, глава на елен на стената, сгъваема маса в кухнята. Може би е било уместно преди, но сега казва много за собственика на такъв интериор. Даже твърде много.
ЧИНИЯ ЗА СУПА
Забелязах, че старото поколение винаги клевети новото. Тоест не само сега, когато имат „деца, освен да седят на компютър, друго не могат“. Преди беше същото. Казаха за нас, че всички сме невежи, нищо няма да постигнем, имаше хора в Съветския съюз - щяха да направят пирони от тях.
Така че ето моето мнение по този въпрос - всичко това са глупости. Не може цялото поколение изведнъж да е станало по-лошо. Светът не стои на едно място, той се развива. И само ако не вървите напред с него, ако се оградите от него - тогава да, следващото поколение може да има големи проблеми.
Ето я и моята свекърва, тя е такъв човек, че вече не се преправя. Упорит, самоуверен и силно носталгичен по старите времена. Ние с нея не живеем заедно, слава Богу, не издържах. Но тя все пак успява да ме хване. Може би това е такова отмъщение, че „взех“ единствения й син от нея? Е, струва си да се замислим, наистина. Но какво, ако?
Преместих се от друг град, за да уча. Да, толкова ми хареса тук, че се помолих на родителите ми да ми купят апартамент тук. Не сме милионери, не си мислете. Но в родния си град все още имам жилище от баба ми, много добро. Така след шест месеца търсене успяхме да изготвим сделка, която беше изгодна и за двете страни. След това се преместих от хостела в малко уморен, но копейката ми.
След сватбата съпругът ми и аз започнахме да живеем с мен. Не съм привърженик на факта, че мъжът трябва, е длъжен да гризе пари за жена със зъби. Не става въпрос за мен. Но, разбира се, някои финансови проблеми са изцяло на съпруга. И ето какво: ремонтите определено не са сред тях. Просто обичам сам да създавам атмосферата у дома. И малко по малко мога да го направя.
Аз съм привърженик на минимализма и изчистените, светли стени. Обичам, когато има много пространство, чист въздух и минимум прах. Съпругът някак се отнася към този въпрос по-хладно, не го интересува. Но някой, на когото не му пука къде ще живее нейният „син“, е свекървата. Дяволът ме дръпна някак да я поканя у нас, роднина все пак. И това беше провал.
Цяла вечер тя ходеше от стая в стая и бъркаше с показалеца си на местата, които искаше да смени. И вероятно няма да изненадам никого, но нашите възгледи по вътрешните въпроси са много различни. В нейните мечти всичко трябва да се направи под дървото, така че всички околни мебели и пода да се слеят в едно кафяво петно. Мебелите се нуждаят, между другото, морето. Така че има кутии с кутии. О, да, и още нещо!
Икони! Не разбирам как тази жена не предизвиква никакви противоречия в любовта си към съветския режим и благочестието. Но въпреки това фактът си е факт. Ден след като я поканих при мен, за което още съжалявам, тя сама дойде при мен, без покана, и ми връчи огромна, масивна и цялата черна от сажди икона. В същото време изглеждаше така, сякаш аз съм я помолил за тази „услуга“.
Нямаше какво да направя, приех подаръка. Въпреки че реших да пренеса изображението на балкона, да го покрия с нещо и безопасно да забравя за него. Мразя да държа нещо на балкона, но такъв е животът и понякога трябва да правиш някои жертви. По-късно, когато съпругът ми се върна от работа, го помолих да намери хора в интернет, които да вземат иконата за себе си, макар и безплатно. Но по някаква причина той ми се намръщи, въпреки че обеща да помогне.
Както казах вече не исках да каня свекърва си при мен. Но уважих желанието на съпруга ми да остане с майка ми. Затова преди два дни се съблякохме, купихме вкусна торта от магазина и отидохме при свекървата. Разберете какво е новото и как се справяте. Надявах се темата с нейната визия за апартамента ми вече да е потушена. Е, за иконата трябваше да излъжа нещо. Но като цяло настроението беше положително. Дори времето ми хареса.
Свекървата обаче имаше друго мнение за тази вечер. Започвайки с факта, че тя критикува вкуса ми до девет, защото „когато в къщата няма мебели, това не е стил, а бедност!“ И просто не можех да се накарам да споря с жена, която е два пъти по-млада от мен. А съпругът само мълчеше и се правеше, че всичко това не го засяга. Но въпросът не свърши и дотук.
Тогава свекървата със силите си и със сина си извадила куп различни боклуци от нишата. Имаше всичко: от ски до самовар. От най-запомнящите се видях куп играчки там, стенен часовник без стъкло, комплект съдове, картини, книги и дори счупена триколка. Всички неща са по-стари от мен или някъде около моята възраст. Всичко е мръсно и прашно. Просто няма думи.
Освен изброените боклуци беше изнесена още една икона, в още по-окаяно състояние от тази, която лежеше на балкона ми. Свекърва ми я подаде, както и някакъв допотопен сервиз и пожела внуците и съпругът ми да се възхищават на тяхната „красота“. В този момент нервите ми не издържаха и започнах да протестирам шумно. Разбира се, очаквайки подкрепата на съпруга си. Но просто не последва в такъв отговорен и критичен момент.
Прибрахме се с такси в мълчание. Комплект съдове се търкаляше с нас в багажника, а съпругът ми държеше в ръцете си иконата на майка си. Гледахме през отсрещните прозорци и през целия път не казахме нито дума. След като плати на таксиметровия шофьор, съпругът ми ме помоли да нося чиниите, защото ръцете му вече бяха заети. Мълчаливо се съгласих. Преди това не харесвах миризливите кофи за боклук близо до входа. Но онази вечер дори си помислих, че това явно е съдба. Две секунди - и набор от древни, безвкусни ястия беше на дъното на резервоара. Без да кажа нито дума, продължих нагоре по стълбите.
Два дни не чух нито дума от съпруга си. И дори не мога да разбера дали е добро или лошо. Вече има две икони на балкона ми и никой не знае защо са необходими там. Ако се случи така, че свекървата стане грешка на съпруга ми и аз се разведa, вероятно няма да се разстроя много. Но ако не, мисля, че имаме нужда от семеен психолог. Без нормален специалист в наше време, просто никъде.
