Продължава обезлюдяването на българските села. Опустяват не само планински селища, но и такива, които се намират на главен път.
„Питате ли се сам човек, който вече не може, как реагира на такива неща. Каквото намерил, зарядно, телефон, част от пенсията прибрал и ето таз пазачка - кучето, стои и го гледа”, разказва Венета Костова от село Скомля.
Без да се замисля, възрастната жена се нахвърля върху крадеца. „С дръжката на брадвичката го тупнах, а беше над 50-годишен и от полицията ме питат как посмяхте”, разказва още възрастната жена.
Дори да извикаш за помощ, няма кой да те чуе, защото съседите наоколо се броят на пръсти, разказват местните. Като тях, лека-полека изчезва и гората наоколо, защото бракониерите от съседното село Медовница не се спират пред нищо.
„Мислим, че като се свърши гората, и няма откъде да има препитание, ще посегнат и на хората”, казва друг жител на Скомля Румен Тодоров.
Той си спомни, че когато бил кметски наместник, издал заповед - местните да живеят колкото се може по-дълго. „Заповедта беше да не се умира, защото аз ще остана без работа, но по стечение на обстоятелствата хората слушат и не умират, но аз пак си останах без работа”, казва той.
Част от имотите в Скомля вече са собственост на столичани. Така през поне през лятото селото се оживява.
