Актрисата Росица Данаилова завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на Стефан Сърчаджиев.
- Г-жо Данаилова, зарадва ли ви срещата на възрастните актьори в Народния театър по инициатива на директора Мариус Донкин?
– Изключително много, толкова се вълнувах, че близо две нощи не съм спала. Освен това ние в родата все сме зодия Стрелец и от моята дата през ноември се редуваме – синът ми, брат ми, дъщеря ми, Стефановден, курбанът, който Ламбо ще направи скоро, и все празници. Брат ми ще събере на 30 декември в ресторанта на Народния театър курбан за здравето на децата, на който ще покани и лекарите, които му помогнаха да преодолее болестта.
- Винаги казвате, че сте му благодарна и той ви купува лекарствата. Стига ли ви пенсията?
– На кой му стига пенсията в днешно време? Аз всяка вечер се моля за моето братче. Той ме научи да живея днес и сега, забранявал ми е да го питам какво ще правим утре. Освен че ми купува лекарствата, Стефан ми върна очите, подари ми и зъби за 2000 лева, на които много се радвам. Ето, всяка сутрин ги слагам, да не плаша внучката (смее се). Не мога да изглеждам как да е. Ходя все още на фризьор, гледам да се поддържам, слагам и по малко грим.
- Не му ли завиждате тайно на брат си за кариерата?
– Ама как? Та той ми е слънцето, което сгрява живота ми. Аз първа го вкарах в театъра. Навремето, като беше 13-годишен, влезе покрай мен в киното. Игра във филма „Следите остават“. Много е талантлив.
- Какво ви подари преди дни за рождения ден Ламбо?
– Исках да ми подари пушка, защото от години съм ловец. Имам и ловен билет. От баща ми се научих да отсрелвам врабчета. Стефан обаче ми вика: „Ма, како, къде дъртофелник на твоите години ще ходи по горите“ (смее се). Но иначе сериозно – аз съм с много разклатено здраве. Имам високо кръвно, получих инсулт от стрес и дълго ме лекуваха във ВМА. Това се случи след пенсионирането ми. Имам и други операции – извадиха ми единия бъбрек, нямам далак, после ми опадаха косите. Бях се стопила до 35 кг, почти бях стигнала дъното, но сега съм доста по-добре с моите 83 години.
- Понякога чувствали ли сте вина към брат си?
– Много пъти. Спомням си, че Стефан се роди в една студена декемврийска нощ. Девет години ни е разликата. Татко се върна и каза, че си имам братче. Когато мама беше в деветия месец, направих беля. Седяхме с нея на ниски столчета до пернишката печка, с която топлехме жилището. Тя плетеше и стана, за да вземе нещо. Тогава издърпах столчето и мама, без да поглежда, се изтърси на пода. А като доведоха брат ми, издебвах нейните излизания и започвах аз да го повивам. От студа в жилището Стефан се разболя от пиелонефрит. Той и сега си е с разклатено здраве, но тогава бяхме много тъжни за неговата болест. Макар че родителите ми бяха атеисти, за първи път тогава ги видях как се молят на Господ да даде здраве на братчето ми. И се получи. Той оздрава. Сега вече и аз съм набожна. Научих се и да прощавам.
- Виждам, че пушите. Откога така?
– Пропуших, като ме пенсионираха на 55 години. Всички ни изгониха от Народния театър на 26 ноември, когато навърших 55. Аз тогава получих и инсулта. По това време брат ми беше партиен секретар. Аз бях вдовица, социално слаба и дъщеря ми беше ученичка. Ама нали да не кажат хората…
- Тогава брат ви, който е помогнал на много хора, не можа ли да ви помогне и на вас? Например да ви вземе жилище?
– Не, аз си имах жилище от родителите ми. Вилата в Драгалевци е купена като поляна от баща ми. Нищо не сме получили даром, всичко сме си купили сами.
- Вилата ви в Драгалевци изгоря. Случаен ли беше пожарът?
– Не, според мен беше умишлен. Някой нарочно ни запали, защото ние сме си червени. Тогава, на 8 март, бях в Смолян, тъй като дъщеря ми имаше премиера на постановката „Змей“. И знаете ли, тогава си пишех едни дневници, в които имаше снимки на семейството ми. Всичко изгоря, само те не. Спасихме ги.
- Имате два брака и две деца. Синът ви живее в Африка, добре ли е там?
– Да, имам и две внучки – от него и от Росица.
- От колко години сте вдовица?
– От 1981 г., когато почина вторият ми съпруг. Човек се жени, за да има поколение. Аз измервам чувствата си по това дали искам или не дете от даден мъж. И с двамата ми съпрузи – и Иван Кондов, и Косьо Обрешков, много се обичахме.
- Замисляли ли сте се за друг мъж, след като овдовяхте?
– Не, абсурд. Мислех, че ще ограбя децата си. Аз поех функциите на майка, баща, приятел. Създадох преди демокрацията един пътуващ театър, за да мога да се справя в труден за мен момент. Но и с него вече е свършено.
- Вярно ли е, че с първия си съпруг сте се обичали и след развода?
– Хахаха, нашите отношения бяха като при Достоевски – лудо и необяснимо привличане. Аз винаги съм обичала определени хора повече от себе си, а това не е добре за мен самата. Данаиловци не сме кариеристи.
- С Роси Обрешкова се гордеете. Тя е изключителна, със Сава Драгунчев сътвориха чудеса от класа на Ламбо.
– Така е. Наскоро Роси си предаде дисертацията за дипломирането, много бях горда, изкара шестица. Случих на деца.
- Играли сте и в Сатирата, и във Военния, и в „Сълзата“ и в Народния театър. Повече от 100 са ролите ви. Играе ли ви се все още?
– Веднъж питаха Ламбо в едно интервю – дали му се играе. Вика: „Не, ама ако питате сестра ми, на секундата се е качила на сцената“. Мечтая да ме вземат в някоя епизодична роля и да изкарам някой лев. Животът стана много скъп.
- Вярно ли е, че заради брат ви не сте пробили в киното?
– Не, аз съм снимала с италианците – с Джулиано Джема. Имам филм и с Коста Цонев – „Реквием за една мръсница“. Всеки си се ражда с времето. Снимала съм се и в „Хотел България“.
- Имате и хубави спомени с Парцалев.
– Да, имам с почти всички популярни актьори от близкото минало хубави спомени. Но с Парцалев веднъж се бяхме събрали по празниците. Той почва да рецитира стихотворение, сякаш плаче и вика: „Росичка, знаеш ли как ми се иска сега да имам тук едно „парцалче“, да ми е детенце“. И се разплаква, а ние се смеем актьорите. Ето това са големите звезди, така говореше този човек, сякаш всичко бе хумор. Тъжен хумор.
- Тъжен хумор е и времето, в което живеем. Радва ли ви, че брат ви избра новия ни президент – ген. Румен Радев?
– Кой ли не предаде брат ми през годинитне. Правеха го, защото не е просто артист, а лидер с кауза. Вярваме в ген. Радев, защото е отговорен човек, военен, точно като нашия баща. Ние с брат ми сме научени на дисциплина, на ред. От такъв човек има нужда нацията ни. Защото и аз, и брат ми не завиждаме. А жесток стана животът, овълчиха се хората.
- Страда ли още Ламбо за покойната си съпруга Мария?
– Разбира се. Изключителна любов бяха двамата. Тя е моя приятелка. Разбрана, грижовна, тиха. Винаги като се съберем заедно, си говорим за нея в сегашно време. Сякаш е сред нас. И го вярваме, защото добрите хора не умират. И знам – Мария ще си остане с брат ми до края на живота му. Единствена.
