5 Юли 2016
13047
Снимков материал: pixabay.com
Има безброй начини да подкрепите и да помогнете на някой, който се бори с рака, но да му казвате как да се лекува, не е един от тях. Това го знаят всички, които са преминали през ада на лечението с някой близък.
Ако сте религиозни и вярвате в невъзможното, не говорете на личността, която води най-тежката битка в живота, че е достатъчно само да вярва.
Така мисли Стивън В. Трешер - журналист и колумнист Гардиън, Ню Йорк Таймс и списание Ролинг Стоун. Гардиън пише за сестра си, за нейната болест, за лечението и за това как тя се е борила и как заедно са извървели този път.
В продължение прочетете неговата изповед.
Ако не сте религиозни, не говорете. Недейте да давате съветите, които сте прочели във вестниците, на хората, които всяка сутрин се събуждат в страх, че ще умрат. Рождения ден на моята покойна сестра Шарън беше преди две седмици. Отмина Великден. Това е втората година, прекарана без нея, а за празниците винаги бяхме заедно.
Моята сестра Шарън боледуваше от рядка форма на рак на меките тъкани. Беше болна повече от 15 години. Когато и да се събирахме за празник се чудехме дали това е нашето последно общуване. Когато тя се чувстваше добре, имахме надежда. Цъфтяхме като божури през пролетта, това беше нейното любимо цвете.
През цялото време, докато тя беше болна, слушах от хора, които са се борили с рака, които са го победили, и които не са, от техните семейства, приятели, от всички, които срещах, слушах какво трябва да прави Шарън, за да се излекува.
Слушаше и тя.
Едни казваха хомеопатия, други конвенционална медицина, трети, че ключът е във вярата, четвърти, че трябва незабавно да се насочи към макробиотика и сурова храна, пети, че трябва да се пие сок от лимон, защото той убива клетките на рака, шести - да направи нещо шесто.
Трябва, направете, опитайте...
Всеки от тези хора имаше съвет и беше сигурен, че точно това трябва да се прилага сега и веднага. Слушайки всичко това с години, трябва да призная, беше ми тежко, когато ми казваха, че ключът е във волята. Ако достатъчно го иска, със сигурност ще се излекува.
Нека тук да спрем.
Първо, нито едно от изброените неща не е доказано научно. Сокът от лимон е лимонов сок, а не някаква магия, а суровата храна не е никакъв лек. Нека дори да оставим факта, че химиотерапията и операцията удължиха живота на сестра ми. И това неочаквано, извън всички прогнози. И че почина, въпреки че беше духовита, позитивна, вярваше и внимаваше с храненето.
Е чакайте, наистина ли мислите, че някой, който е болен и на когото животът му виси на косъм, който се сблъсква с идеята за смъртта по най-лошия възможен начин, вече не е изпробвал всички възможности за лечение?
Затова всеки път, когато някой предлагаше на мен или на нея нов начин на лечение или изключително бърз метод, който убива рака, се чувствах все едно този човек ми е ударил шамар. Моята сестра Шарън беше доктор на науките и лицензиран психолог. Бореше се като лъв да намери своето място и да придобие уважение в професията. Не знам защо хората мислеха, че някой на когото лекарите са му колеги, трябва да му казват какво са прочели във вестниците. Тогава разбрах. Хората просто не знаят друго. Давайки безсмислени съвети убеждават себе си, че някак си са помогнали, поне малко.
А знаете ли какво? Недейте чрез болните и наранени хора да се сблъсквате със своя страх от смъртта.
Накрая, давайки съвети на личността, която е болна, от страх й създавате усещане за угризения на съвестта, карате я да чувства вина, говорейки й че може много да се направи, за да се спаси, а не го прави. И давате фалшива надежда.
Това най-добре обяснява и антрополога С.Локлан Джейн в книгата "Злокачествено заболяване: Как рака става част от нас".
-Огромна индустрия, която се основава на различни съвети за самопомощ на заболелите от рак, игра на страх и чувство за вина. Тя казва, че не са направили всичко, което е възможно. Така една жена с метастази в дебелото черво, когато вече нямаше надежда, каза: може би не се смях достатъчно, пише в книгата.
Да говорите на болния какво трябва да прави, вместо да бъдете до него в най-трудните моменти, е напълно погрешно и няма смисъл. Наистина е трудно да бъдете до някой, който угасва пред вашите очи, не е лесно да виждате смъртта в очите му. Но те са болни, не са глупави, затова не им давайте глупави съвети.
Обичайте, не съжалявайте, бъдете искрени ... Когато нямате какво да кажете, замълчете, това научих в последните дни с моята сестра.
Това е страшно, ужасно, бях с нея, знаех, че не мога нищо да направя, за да предотвратя нейната смърт, да спра това, което ще се случи.
Единствено можех да дам мир и любов. Това и направих.
В продължение прочетете неговата изповед.
Ако не сте религиозни, не говорете. Недейте да давате съветите, които сте прочели във вестниците, на хората, които всяка сутрин се събуждат в страх, че ще умрат. Рождения ден на моята покойна сестра Шарън беше преди две седмици. Отмина Великден. Това е втората година, прекарана без нея, а за празниците винаги бяхме заедно.
Моята сестра Шарън боледуваше от рядка форма на рак на меките тъкани. Беше болна повече от 15 години. Когато и да се събирахме за празник се чудехме дали това е нашето последно общуване. Когато тя се чувстваше добре, имахме надежда. Цъфтяхме като божури през пролетта, това беше нейното любимо цвете.
През цялото време, докато тя беше болна, слушах от хора, които са се борили с рака, които са го победили, и които не са, от техните семейства, приятели, от всички, които срещах, слушах какво трябва да прави Шарън, за да се излекува.
Слушаше и тя.
Едни казваха хомеопатия, други конвенционална медицина, трети, че ключът е във вярата, четвърти, че трябва незабавно да се насочи към макробиотика и сурова храна, пети, че трябва да се пие сок от лимон, защото той убива клетките на рака, шести - да направи нещо шесто.
Трябва, направете, опитайте...
Всеки от тези хора имаше съвет и беше сигурен, че точно това трябва да се прилага сега и веднага. Слушайки всичко това с години, трябва да призная, беше ми тежко, когато ми казваха, че ключът е във волята. Ако достатъчно го иска, със сигурност ще се излекува.
Нека тук да спрем.
Първо, нито едно от изброените неща не е доказано научно. Сокът от лимон е лимонов сок, а не някаква магия, а суровата храна не е никакъв лек. Нека дори да оставим факта, че химиотерапията и операцията удължиха живота на сестра ми. И това неочаквано, извън всички прогнози. И че почина, въпреки че беше духовита, позитивна, вярваше и внимаваше с храненето.
Е чакайте, наистина ли мислите, че някой, който е болен и на когото животът му виси на косъм, който се сблъсква с идеята за смъртта по най-лошия възможен начин, вече не е изпробвал всички възможности за лечение?
Затова всеки път, когато някой предлагаше на мен или на нея нов начин на лечение или изключително бърз метод, който убива рака, се чувствах все едно този човек ми е ударил шамар. Моята сестра Шарън беше доктор на науките и лицензиран психолог. Бореше се като лъв да намери своето място и да придобие уважение в професията. Не знам защо хората мислеха, че някой на когото лекарите са му колеги, трябва да му казват какво са прочели във вестниците. Тогава разбрах. Хората просто не знаят друго. Давайки безсмислени съвети убеждават себе си, че някак си са помогнали, поне малко.
А знаете ли какво? Недейте чрез болните и наранени хора да се сблъсквате със своя страх от смъртта.
Накрая, давайки съвети на личността, която е болна, от страх й създавате усещане за угризения на съвестта, карате я да чувства вина, говорейки й че може много да се направи, за да се спаси, а не го прави. И давате фалшива надежда.
Това най-добре обяснява и антрополога С.Локлан Джейн в книгата "Злокачествено заболяване: Как рака става част от нас".
-Огромна индустрия, която се основава на различни съвети за самопомощ на заболелите от рак, игра на страх и чувство за вина. Тя казва, че не са направили всичко, което е възможно. Така една жена с метастази в дебелото черво, когато вече нямаше надежда, каза: може би не се смях достатъчно, пише в книгата.
Да говорите на болния какво трябва да прави, вместо да бъдете до него в най-трудните моменти, е напълно погрешно и няма смисъл. Наистина е трудно да бъдете до някой, който угасва пред вашите очи, не е лесно да виждате смъртта в очите му. Но те са болни, не са глупави, затова не им давайте глупави съвети.
Обичайте, не съжалявайте, бъдете искрени ... Когато нямате какво да кажете, замълчете, това научих в последните дни с моята сестра.
Това е страшно, ужасно, бях с нея, знаех, че не мога нищо да направя, за да предотвратя нейната смърт, да спра това, което ще се случи.
Единствено можех да дам мир и любов. Това и направих.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
