Легендата гласи, че в близост до мястото, където е погребан свети Георги , Бейрут, близо до планината Ливан, от езерото, което е в близост, излизал огромен и чудовищен змей. Той съсипвал цялата околност със смъртоносния си дъх.
Те се обърнали за съвет към жреците и те им казали, че всяко семейство е необходимо да принася в жертва на страшното чудовище едно от децата си. Заради безизходицата и глава, в които били изпаднали, хората приели този съвет и всеки ден водели по една жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на единствената щерка на царя. Младата девица стояла на брега и с безпокойство очаквала смъртта си. Незнайно отде се появил красив млад мъж на бял кон, държейки копие в ръка. Това бил свети Георги . Той попитал девойката:
- Защо плачеш?
Момата му казала за змея и той я успокоил:
- Не се страхувай, момиче — казал й Георги. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от това чудовище.
От езерото се показал големия змей. Храбрият войн Георги се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица. След това се засилил към чудовището и го пробол с копието си. Георги казал на девойката да свали пояса си, да върже змея с него и да го повлече към града. Тя така и направила. След като жителите на града разбрали какво се е случило приели християнската вяра.
Заради тази победа и за показаното мъжество по време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и е покровител на войниците.
Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която касае всички страни от живота на българите, неговите постоянни грижи и мечти за плодородие, за благосъстояние и щастлив живот. На Гергьовден повсеместно се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска софра. Около трапезата и цял ден се играятгергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче.
6 май – Гергьовден е официален празник в Република България. Той е обявен и за ден на Храбростта на Българската Армия.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г.традицията на празника е прекъсната, като той е обявен само за „Ден на пастиря“.Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
