Че кариерата изисква жертви, доказва и следният епизод от живота на голямата българска певица. Първородната й щерка Теди е още малка, но непрекъснато напомня на мама и тате, че иска да си има братче или сестриче.
По времето на социализма да прекъснат нежелана бременност имат право само неомъжени момичета или жени с две деца. Затова Силвия ангажира своя близка приятелка да й уреди криминален аборт. По време на процедурата певицата изпада в кома. "Бяха ми сложили пълна упойка. Изведнъж почувствах, че се издигам нагоре към тавана и оттам наблюдавам какво правят с моето тяло лекарите - връща се назад към времето Силвия. - Видях, че те са загрижени дали ще оживея, а аз отгоре им внушавах да не се притесняват, че всичко ще е наред."
Когато излиза от кома, Силвия дълго време се възстановява. Днес признава, че съжалява за направения аборт и че кариерата била основната причина да махне второто си дете. Било момченце. След време го сънува - русичко, хубаво бебенце. "Явно плодът на четири месеца вече има душа, щом ми се яви в съня", разсъждава днес певицата.
И първата й бременност не минава безпроблемно. Когато забременява, е студентка в Музикалната академия и солистка на група "LZ". Родителите на Милчо Кацаров обаче не я щат за снаха заради турския й произход.
"Чудех се какво да правя. Знаеш какви бяха тогава времената, беше абсурд да се приеме неомъжено момиче да роди. Докато Милчо се бореше с родителите си да узаконим нашата връзка, времето минаваше и вече беше абсурдно да се мисли за аборт - разказва Силвия. - Тогава си мислех, че ако не се омъжа, ще е по-добре да дам детето си за осиновяване, отколкото да расте с клеймото "копеле".
Милчо Кацаров обаче излиза мъжко момче и против волята на родителите си сключва брак с чаровната си и талантлива колежка. Вдигат сватба, на която майка му и баща му отказват да присъстват. Чак след време свекърът и свекървата приемат снахата, а по-сетне изцяло поемат грижите по малката Теди, докато родителите й са по непрекъснати турнета.
Един поглед преобръща живота й
Преди три години Силвия Кацарова изненадващо направи генерална промяна в личния си живот. Омъжи се за бизнесмена Любомир Иванов. "И на моята възраст човек може да се влюби и да се ожени по любов", сподели тогава родната попзвезда.
Истината е, че трудно взима решението да се разведе. "Не исках да нараня нито Милчо, нито дъщеря ми... Но вече имах усещането, че в личен план тъпча на едно и също място, че животът ми е празен, нямах желание за нищо - нито за концерти, нито за записи. Имах проблеми с болната ми майка, бях в ужасна депресия и напълнях... И изведнъж срещнах Любо. Тази среща преобърна живота ми", признава Силвия.
С Любо се запознават преди много години в мензата на Софийския университет. Излизат няколко пъти и толкоз. Пътищата им се разделят. Той е продължил образованието си в Германия, после заживява в Австрия. Но съдбата е решила да се срещнат отново.
Силвия е на концерт в Казанлък и нейна колежка от Консерваторията я кани след това на вечеря. Казава й, че има една голяма изненада... И там сред компанията е Любо. На другия ден той си заминава за Австрия и след няколко месеца, идвайки отново в България, се обажда на Силвия. Оттам тръгва всичко.
Как припламва любовта им? "Ами, Божа работа", казва певицата и напомня историята на Евгени Онегин - в началото не обръща внимание на Татяна Ларина, но след това само от един поглед припламва любовта му към нея. Така и при Силвия и Любо - един поглед преобръща живота им. Има свободата да тръгне към тази връзка, защото вече знае, че Милчо има друга жена в живота си.
* Нана ГЛАДУИШ: Лекарите ни са магьосници, но още
летят с дирижабъл, вместо с боинг
Интернет е пълен с глупости - познавам жена, която отказа да се оперира, а се лекува с някакъв си скорпион и почина, огорчена е телевизионната водеща
- Нана, ти направи фондация "Една от осем". Само личното ти страдание ли продиктува това решение?
- Разбира се, че моето лично преживяване и страдание е в основата на всичко. Това е най-истинският начин да станеш съпричастен на определен проблем. Освен това, когато човек преживява диагнозата рак и последствията от лечението, той разбира проблемите, липсите, добрите, но и лошите страни. Интелигентният анализира ситуацията, изгражда определена визия за това как и какво може да се промени. Но нека не забравяме, че на мен ми стискаше да направя тази фондация. Да, може и да звучи самоуверено, но е така. Знаете ли колко пари ми струва основаването и реализирането на това ми решение? Защото това, което някои не знаят е, че аз работя два дни от седмицата на заплата за Нова телевизия и 24 часа, 7 дни в седмицата, безплатно за хората и фондацията.
- Кои са твоите доброволци?
- Аз доброволци нямам. Имам приятели. И някои от тях също като мен смятат, че да живееш добре не е достатъчно - важно е и другите да живеят добре. Например Антонина, Ирина, Хермина, Диляна, Галя, Лили, Бисерка, Даниела, Емилия, Тихомир, Иван... Тези хора са мои приятели, защото са с големи сърца. Те са интелигентни, толерантни, емоционални, търсещи хора. Те са хора, които можеш да срещнеш навсякъде по света, защото за тях границата не е КПП Андреево. Аз им се възхищавам. Искрено ги обичам. За мен те са като братя по оръжие. Те са моята армия. Без тях съм едно голямо нищо.
- Една от главните задачи на фондацията е да се превърне в средище за информация. Нима получената от лекарите не е достатъчна?
- Да, не е достатъчна. Навсякъде по света хората имат нужда от допълнителна информационна, емоционална, ако щеш, дори практическа подкрепа и много често я намират именно в такива клубове, в организации като нашата. Но факт е, че в България нещата са по-неприятни. Не можеш в 21-ви век да влизаш в операционната за биопсия и да излизаш без гърда.
"Ама, ние ти спасихме живота", е отговорът, който получаваме. А, не на мене тия... В съвременното общество човек има права, има желания има въпроси, на които трябва и са длъжни да ни отговарят. Лекарят би трябвало да обсъжда с теб твоето здраве, качество на живот, а не демагогски да ти отговаря: "защото така". Аз на въпросите на 5-годишния си син не отговарям по този начин. Аз му обяснявам. Давам му информацията, за да му помогна той да вземе аргументирано решение. Освен това, колко лекари са преживели онкологично заболяване?
Те имат знанията как да ни лекуват, но нямат идея колко гадна всъщност е химиотерапията. Или как се чувства една жена, която всеки ден, когато се съблича, вижда осакатеното си тяло. Много хора не си дават сметка какво е да живееш без една гърда. Ние, българите, сме още в средновековието. "Абе, нали си жива", това е, което можете да чуете най-често. Хората в разитите държави вече мислят не само да спасят живота на пациента, но и да запазят качеството му на живот. Един ден ще ви покажа жена без гърда, протезата й, сутиена й, неудобствата, разликата в големината между здравата гърда и заместващата протеза, и прочее.
- Ти защо избра да се лекуваш в Израел?
- Израел е една от държавите в света с най-развита медицина. Аз отидох там за диагностика, но се оказа, че останах и за част от лечението си. Страната ми даде много интересна гледна точка за това, което се случва, и начина, по който може да го преодолееш. След Израел продължих лечението си в България. Една година бях на вливания във ВМА. И тук стигнах до някои прозрения, по-различни, но също толкова ценни за мен като човек.
- Колко струва едно такова лечение в чужбина?
- Лечението навсякъде и за всеки е индивидуално, цената също. Понякога тя не е непостижима, особено когато човек спасява живот. Аз не съм дала парите за самолетни билети бизнес класа. Дала съм ги, за да получа добро здравеопазване. Истината е, че и в България здравеопазването може да е добро. Но трябва да се научим да плащаме за него. И ние, и държавата. Имаме лекари, имаме база, не е като да нямаме болници. Но ние не гледаме напред в бъдещето. Не мислим за нещата, които можем да направим сега, и да получим по-добър резултат след 20-30 години.
- Много ли сме зле в диагностицирането на рака?
- Диагностицирането започва с профилактичните прегледи, които знаем кога и колко често жените правят. При съмнения обикновено те прибягват до ехографско изследване, мамография, евентуално биопсия. Казвам евентуално биопсия, защото много често се преминава директно към операция. Без ядрено-магнитен резонанс, без ПЕТ-СТ скенер. Може да се каже, че без тези изследвания хирургът оперира на сляпо. Той не знае, като отвори, какво ще намери. Колко голям е туморът, колко се е разпространил извън огнището, където първоначално е възникнал.
Дали е един или са два. Има ли далечни метастази. След образните изследвания, другото важно звено за диагностиката е патологията. Отидете и вижте базата и условията, при които работят нашите патолози. Питайте ги за микроскопите им, за реактивите им, за всички онези съвременни генетични и мулекулярни изследвания, които светът вече е възприел като стандарт. И да не мислите, че не са добри специалисти. Някои са абсолютни магьосници. Но, в крайна сметка, вече никой не лети в небето с дирижабъл, нали, а с боинг.
