Подобно на резкия и наситен вкус на истинската (домашна) горчица, направена с току-що смлени синапени семена, започваме представянето на същите направо, без предговор.
В една супена лъжица бели синапени семена има 87.1 мг омега-3 мастни киселини, 84.2 мг омега-6 мастни киселини , 22.2 мг на калий, 27.3 мг на фосфор, 9.7 мг магнезий и 16,9 мг калций.
Съдържанието на тези малки семенца самó говори за възможността им да се превърнат в броня на доброто здраве . Иначе метафората с бронята идва и от едно народно приложение на смлени синапени семена - така наречените “лапи”, които се ползват за загряване при кашлица и възпалителни процеси в областта на горните дихателни пътища
Растението синап принадлежи към семейство Кръстоцветни и само малка част от роднините му са броколи, брюкселско зеле, зеле. Сред разпространените видове от рода Синап (Sinapis) са черният синап (Brassica Nigra), белият синап (Brassica Alba) и кафявият синап (Brassica juncea). Най-остър вкус имат черните семена, от белите (които всъщност имат жълт цвят) се прави горчица, а кафявите са широко разпространена салатна подправка в Индия ,Китай и Япония.
Произходът на трите изброени вида може да бъде проследен в различни част от Стария континент и Азия, като семената на белия синап произхождат от регионите на Източното Средиземноморие, на кафявия от подножието на Хималаите, а на черния от Близкия Изток
От появата му до ден днешен различните култури използват синапа по най-разнообразни начини – от зашиване към вътрешността на дрехата за кураж и сигурност, до разпръскване из дома за прогонване на злите духове. Синапените зърна са споменати и в Новия Завет (Матея 13:31), където Небесното царство се сравнява със синапено зърно.
Високото съдържание на полезни вещества в семената на синапа, спомага за ускоряване на метаболизма, понижаване на кръвното налягане и действа превантивно срещу атеросклероза.
Уникалните лечебни свойства на синапено семе отчасти се дължат на произхода на растението, което е част от големия и много дружелюбен към здравето на човека род Кръстоцветни. Подобно на другите му членове, синапът и семената му съдържат големи количества фитонутриенти, наречени глюкозинолати, които са известни с противораковите си свойства.
Семената на синапа имат и високо съдържание на хранителните вещества селен и магнезий . Селенът е много полезен за намаляване на тежестта на астмата, симптомите на ревматоидния артрит, както и като антиракова съставка. Подобно на селена, магнезият доказано спомага за понижаване на високо кръвно, както и за възстановяване на съня при жени, със симптоми на менопауза.
Синапеното семе е и много добър източник на манган, омега-3 мастни киселини, магнезий и фосфор.
Един от най-лесните начини да поканим синапа на трапезата си е да си правим сами горчица, която освен много вкусна е и много полезна за организма ни.
Семената от синап имат както антисептични, така и противогъбични свойства. Това ги прави отлично средство за прочистване на храносмилателната система и увеличаване на естествените отбранителни сили на организма, с други думи на бронята ни.
Лапите ( пластири) от синап се правят като върху памучно парче плат се разстила предварително заготвена кашица от брашно и синап и то се слага върху гърдите или гърба, които могат предварително да се намажат с мас или друга мазнина, за да се избегне нараняване на кожата. Сместа е в съотношение 1:2 (1 с.л. смлени синапени зърна с 2 с.л. брашно, малко умерено топла вода), като при приложение върху деца брашното трябва да бъде повече. Лапата престоява докато започне да се усеща затопляне, като трябва МНОГО да се внимава да не се изгори кожата, както и да не се засяга сърдечната област. Веднага щом се получи порозовяване или леко зачервяване, компресът се маха, като хубаво се отстраняват всякакви остатъци от кашицата. Измива се с влажна кърпа и се подсушава.
Освен за компреси при простуда за облекчаване на запушени синуси и възпалени я на белите дробове, смлени семена от синап могат да се използват външно и при навяхвания или артритни болки.
