Синдромът на дразнимото черво или т.нар. колон иритабиле , представлява нарушение в работата на червата, което се проявява с рецидивиращи симптоми без наличието на органични причини.
Все още не са изяснени точните механизми за възникване на заболяването. Най-често се дискутират следните възможни етиологични фактори: стрес, психични проблеми, преболедувана тежка инфекция и непоносимост към определени храни. Най-вероятно за проявата на заболяването е необходимо съчетанието на няколко фактора, които заедно да доведат до характерната клинична картина на синдрома на дразнимото черво.
Най-често болестта протича със следните оплаквания:
- Болка или дискомфорт в корема - най-често в областта на пъпа, която намалява за кратко време след дефекация.
- Подуване на корема , което обикновено се появява през деня. Дължи се на намалената търпимост към произвежданите в червото газове, а не на повишеното им образуване.
- Редуване на запек с диария - обикновено запекът (под запек се има предвид по-малко от 3 дефекации на седмица) е продължителен и мъчителен. Често той се съпровожда с упорити и болезнени позиви за дефекация. След упорития запек следва период на диария, придружен с множество газове.
- Парене, гадене, повръщане, които се наблюдават значително по-рядко.
Характерно за заболяването е обострянето на симптомите по време на стрес, при менструален цикъл .
Най-често прегледът не показва никакви патологични отклонения. Понякога може да се установи болезненост в областта на корема, която обаче е твърде неспецифична. За изключване на органичен произход на оплакванията е необходимо провеждането на редица изследвания - лабораторни и биохимични. Едва след това може да се мисли за функционално нарушение на червата.
Ако симптомите на чревен дискомфорт, подуване на корема, продължителен и мъчителен запек продължават повече от 3 месеца, твърде вероятно е да дтава дума именно за синдрома на дразнимото черво .
Лечението на този синдром е продължителен процес. Обикновено включва прилагането на различни медикаментозни средства и на някои психологични подходи. Най-важен е правилният режим на хранене. То трябва да е бавно, продължително и по възможност през равни интервали.
Трябва да се избягват: газирани напитки, изкуствени подсладители, кофеин, алкохол, мазна храна, фасул, прясно мляко, хляб, тесто, картофи, зеленчуци на листа, цитрусови плодове, грозде, фасул, нахут, леща, грах, пица и бира
Прием на ябълков пектин на прах. Отначало 3 пъти дневно, после приемът се разрежда. 1 ч.л. пектин се разтваря в студена вода - една чаша. Разбърква се и се оставя да престои и да набъбне ( желира се). След това се изяжда ( изпива). Може да има бучици, ако не се е разтворил добре, но това не е проблем.
Ако ви е неприятен на вкус, може да смесите с малко мед и кисело мляко ( ако нямате проблем с прием на кисело мляко и непоносимост).
Има и пектин на таблетки, но на прах е по-добър откъм действие. Ако има запек - предотвратява запека и изхожданията са меки ( дори и да пропуснете изхождане за деня). Ако има диария , предотвратява диарията.
Още в началото е подходящо прилагането на фибри , които подпомагат работата на червата.
В някои случаи се използват и мускулни релаксанти, които намаляват моторната активност на червата и така подобряват състоянието на пациента.
Особено полезна при пациенти, при които се наблюдава обостряне на оплакванията по време на стрес, е психотерапията.
Установено е, че в 33% от случаите симптомите, свързани със синдрома на дразнимото черво, намаляват постепенно и изчезват с времето при правилно провеждана терапия.
