Феноменални успехи жъне големият син на Къци Вапцаров , Асен , зад граница. Младежът, който е възпитаник на престижния "Бъркли колидж" в САЩ преди дни грабна престижна награда в родината, а в Холивуд е търсен композитор на успешни продукции.
„Дали се чувствам вече успял?...
„Година и половина работихме над този филм, изучих цялата дискография на Джон Ленън и вече определено съм му фен, сега чета книга за него – казва Асен. – Филмът беше в кината във всички щати, гледахме го целият екип, беше невероятно преживяване.“ Предстои филмът да се пусне по големите платформи, представен е с успех на Tribeca Film Festival в Ню Йорк. А това означава огромна популярност и за българина.
На 16 май Асен Вапцаров получи наградата „Най-добър композитор“ на Съюза на българските филмови дейци. Призът е за саундтрака му към филма на режисьора Лъчезар Аврамов „Жълт олеандър“, с Китодар Тодоров в главната роля. „Покрай пандемията се прибрах в София и имах време да поработя над музиката за филма“, споделя Асен. Наградата получи на 16 май, а гордият му баща, като се снима с нея, я показа във Фейсбук.
В Лос Анджелис, където живее, Къци вече е „бащата на Ейс Вапцаров“, като и двамата – баща и син – са доволни от този факт. „Ейс“ е артистичният му псевдоним. Пише се като началото на името на български – „Асе“, а в музикалната педагогика тонът „Ми диез“ се нарича „Ейс“, обяснява Асен.
Концерт в „Бъркли“, Източник Сн.: Личен архив
Най-големият син на Къци Вапцаров е на 5 години, когато го снимат с китара в ръцете, но едва когато е на 13 – 14 години, се запалва по този инструмент. Иначе още от първи клас обича да пише кратки истории, даже написва малка книжка със стихотворения. Когато е в седми клас, му идва идеята за рок метъл група – Marsh. Учи в Американския колеж в София, където групата предизвиква фурор сред тийнейджърите – на концертите на Marsh ученички пищят в екстаз.
Междувременно Асен започва да пише електронна музика на компютъра си. Marsh добива популярност, свирят из София, печелят състезание за рок групи.
На 15 години Асен тръгва на частни уроци по китара и солфеж при корифея Цветан Недялков, който го запалва по фламенкото и джаза, започва да слуша и класическа музика.
Баща му дава идеята да кандидатства в престижното висше училище по сценични изкуства „Бъркли“ (Berklee College of Music) в Бостън. Известно е като водещо за музиканти в модерните жанрове.
На завършването на „Бъркли“, Източник Сн.: Личен архив
Асен, който вече е правил първи опити да композира, е приятно изненадан, че се отпуска стипендия и за композиция. Явява се на тежък изпит в офиса на „Бъркли“ в Лондон. Разбира, че може да изпрати свои композиции за изпита, пише ги и ги праща, като получава тази стипендия.
В Бъркли Асен за пръв път попада в атмосфера, в която е „обикновен човек“, чийто талант са оценили, а не синът на известния шоумен. „В началото това беше фрапиращо за мен – никой да не ме дърпа заради баща ми – смее се Асен. – Ти много добре знаеш, откакто съм роден, каква лудница е била около мен – „детето на „Супершоу „Невада“, всички повтарят „Къци, Къци“... Стряскащо е за едно дете.“
Асен помни първия учебен ден в Американския колеж – как в класната му стая го очаква огромна тълпа от ученици, искащи да видят и докоснат „сина на Къци“.
„Честно казано, беше ми досадно. Откакто се помня, никога не съм могъл да си представя нещо друго – че мога да водя живот на един „обикновен човек“. А в „Бъркли“ имаше такова здраво учене, че не се и сещах за това“, смее се той.
Там Асен завършва едновременно две специалности - „Пърформанс“, или изпълнителско майсторство на китара – акустична и електрическа, и „Композиране“. „Докато учех, много ми се свиреше и свирех постоянно на китара, но композирането ми беше главна цел“, казва той. В Русе, родния град на Къци, още се помни концертът на Асен Вапцаров през 2017-а с Русенската филхармония, на който с електрическа китара той свири арии от „Травиата“ и „Риголето“.
Практиката му в „Бъркли“ е при самия Ханс Цимер, автор на музиката към култови филми като „Гладиаторът“, „Интерстелар“, „Генезис“. Печели позицията при зверска конкуренция от 100 студенти.
.jpg)
След дипломирането през 2017-а се мести в Лос Анджелис. Там му помага Пенка Кунева – известен филмов композитор в Холивуд и носител на „Грами“. „Две години работихме по проекти. Пенка е един от най-талантливите и сърцати хора, които познавам. В някакъв момент тя имаше толкова много работа, че ме потърси да й помагам“, казва той. С нея прави музиката за 3 пилотни телевизионни сериала и 4 късометражни филма.
Как един начинаещ композитор навлиза в гилдията? „Като помагах на други, вече успели композитори“, казва Асен. В Лос Анджелис той живее до Университета на Южна Калифорния, в който са учили хора като Стивън Спилбърг. Разработва силен кръг от контакти с хора, които учат кинорежисура и започва да пише музика към студентски проекти – много късометражни филми и телевизионни продукции с нисък бюджет.
В студиото с Тихомир Христозов, композитор на филмова музика за Холивуд.
Източник Сн.: Личен архив
После лека-полека се свързва с композитори, а също и с хора, които правят големите филми, и името му започва да излиза в различни продукции и да го канят за все по-интересни проекти. „Много е важно да не се „забиваш в пещерата“, както казваме тук, а да излизаш, да разговаряш с интересни хора“, казва Асен.
Днес той продължава да работи с Лорън Бълф, дясната ръка на Ханс Цимер, в продуцентската компания на гения - 14th Street Music. Специализирана е за телевизионни продукции, реклама, документални филми и видеоигри и е място за иновативни и опитни композитори на филмова музика.
Когато през 2022-ра Ханс Цимер печели „Оскар“ за музиката към филма „Дюн“, гордият Къци Вапцаров споделя във Фейсбук: „Браво, Асен Вапцаров!“. Друго си е синът ти да работи в компания с „Оскар“... Асен работи и с талантливия филмов композитор в Холивуд Тихомир Христозов, който тази година участва със своя музика в наградената с „Оскар“ анимация „Пинокио“ на Гилермо дел Торо. С него правят един албум и звукова библиотека за китара. Ще пускат и виртуален инструмент за китара.
Днес името на международно признатия композитор Ейс Вапцаров стои зад около 50 продукции – късометражни и пълнометражни игрални и документални филми. В тях участва като композитор на основната музика и на трейлърите, като аранжор и оркестратор, като изпълнител на китара. Пише музика и за реклами и клипове. Работил е и по музиката за рекламата на едно от най-големите спортни събития в света – „Супербоул“.
„Човек трябва да пробва всичко и да не спира. Завърша ли един проект, веднага започвам друг“, казва Асен. В студиото в дома си има техника, събирана 15 години – китари, всякакви други инструменти, микрофони, компютри и „огромен арсенал от много терабайти информация“.
Любим жанр му е драмата, но пише музика и за други жанрове. „Обичам филми с подтекст, защото музиката в тях има по-голяма роля“, споделя Асен. Впуска се и в продукции за виртуалната реалност. Напоследък пише музиката към VR играта Peregrine („Сокол“). Тя е за гледане с Google Cardboard - очилата за виртуална реалност. „Слагаш си очилата и летиш с един сокол на 20 нива. Много силен проект“, споделя Асен.
Да си син на един от най-големите шоумени на България е гордост и вдъхновение. Между двамата отношенията отдавна са като между творци. Заедно работят и по първия за Къци като режисьор пълнометражен игрален филм – „Добри родители“. Проектът е одобрен и финансиран от Националния филмов център, а Асен ще пише музиката към него.
„Повечето хора познават баща ми като водещ, режисьор и продуцент на шоута, но той, освен актьорско майсторство, е завършил и кинорежисура. Правил е късометражни филми, с награди по цял свят, включително и в Щатите“, казва Асен.
„Когато се съберем двамата, правим лудо шоу – смее се композиторът. – В „Като две капки вода“ се бяхме маскирали като AC/DC и Scorpions. Баща ми е гигант, машина, със собствена линия, и се радвам, че дойде време и той да се гордее с мен“, споделя Асен и добавя: „Сега като хвърля поглед назад, виждам, че съм израснал много през последните близо 6 години след колежа, и то без ничия помощ“. Разбирайте – без помощта на известния му баща. С което и двамата се гордеят.
