Синята Кръв е била признак на избраност и потвърждавала правото на царственост, а в древността правота на царственост са имали само боговете и техните потомци.
Може ли в действителност боговете да имат Синя кръв? Ако е възможно, какво трябва да представлява Синята кръв?
Активното използване на среброто от тези божествени личности е източникът на нарицателното за благородник - "Синя Кръв". Това е така, защото продължителното и активно приемане на сребро водело до леко посребряване на кожата и придавало лилаво-синкав цвят на кръвта.
Дали, обаче, затова се наричали така?
Научното обяснение
Една от главните функции на кръвта е транспортна, т.е. пренос на кислород, въглероден двуокис, хранителни вещества и отпадъчни продукти. Кислородът се явява основния елемент, необходим на живия организъм за функциониране и получаване на енергия благодарение на сложни химически реакции. За нас е важно, че в резултат на тези реакции се отделя въглероден двуокис. Следователно живият организъм е длъжен да поема кислород и да отделя въглероден двуокис. За това са приспособени т.нар. дихателни пигменти, които съдържат в себе си йони на метал, които се свързват с кислорода и при необходимост го отделят. При човека това е хемоглобинът, в състава, на който влизат йони на двувалентното желязо. Именно, благодарение на хемоглобина нашата кръв е червена.
На основата на желязото кръвта може да има и други цветове, например при един вид червей пигментът хлорокруорин е зелен, а при някои насекоми пигмента гемеретрин придава на кръвта виолетов оттенък. Вариантите в природата са неограничени. Но се оказва, че преноса на кислород и въглероден двуокис може да се осъществява на основата на йони на други метали. В някои растения пигментите съдържат молибден, а в животни – манган, хром, никел.
В природата има и търсения от нас син цвят. Този цвят се предава от пигмента хемоцианин – на основата на медта. Той е широко разпространен, притежават го някои охлюви, паяци, ракообразни, сепии и главоноги. Съединявайки се с кислорода хемиоцинът синее, а при отдаване се обезцветява, но при обратния път – тази кръв не се обезцветява напълно, въглеродният двуокис се съединява с водата и образува въглеродна киселина - молекула, която се разпада на йон хидрокарбонат и йон водород. Йона хидрокарбонат си взаимодейства с йона мед и образува в присъствието на вода съединение с синьо зелен оттенък.
Трябва да отбележим, че очевидно за живите организми разликата в кръвта не е от особено значение. Нещо повече, оказва се, че и при шимпанзетата съществуват кръвни групи, аналогични на човешките и още в 1931 год. е било осъществено преливане на кръв от шимпанзе на човек с една и съща кръвна група без ни най-малко вредни последици.
И все пак – защо Синя кръв?
В науката, отдавна е установено, че обкръжаващата среда може силно да влияе на елементния състав на живите организми. При дълго изолиране при едни или други условия, възниква изменчивост – поява на физиологични раси, което може да е съпроводено без появата на видими външни изменения. Това е съпроводено с изменение на хим. състав на организма, появяват се химически мутанти с изменение в ядрото на клетката, броя на хромозомите и т.н., а изменчивостта може де придобие и наследствен характер. Ако включим това, и не забравяме наследствените болести на аристокрацията – картината започва да се изяснява. Ясно е, че при дефицит, на който и да е елемент, еволюцията ще поеме по пътя на замяната на един елемент с друг, способен да изпълни същите функции и намиращ се в достатъчно количество. При нас, еволюцията в процеса на развитието на живите организми се е преориентирала на основата на желязото, което е основно в дихателните пигменти на повечето организми на Земята. Желязото, както е известно, е на второ място, след алуминия, по разпространение в земната кора, като най-голяма част от него е разпространена в трудно усвояемата тривалентна форма.
В историята „ако“ липсва. Но науката за това е наука – да експериментира. Нека си представим, че сме на друга планета и желязото се оказва в по-малко количество, отколкото на Земята, а медта в значително повече. Очевидно, тялото ни ще се адаптира към медта, следователно кръвта ни е ще е синя.
Доказателствата
Съгласно митологията, изкуството на металургията е предадено от боговете на хората. Ако се преанализират древните митове, не може да не се отбележи, че те се отнасят за цветните метали, а не към желязото. При египтяните, например, медта е била известна доста отдавна и още при първите фараони / 4000 -5000 г.пр.н.е./ добиването на мед се извършвало в рудниците на Синайския полуостров. Желязото се появява във всекидневна употреба доста по-късно – към 2 000 г.пр.н.е. Общоприетото обяснение е свързано с по-голямата трудоемкост при добива и сложността при обработката. Представяйки си подобни сцени, очевидно, митовете не са толкова фантастични. Тайните на металургията действително са могли да бъдат предадени на хората от боговете, като технологията е била адаптирана за техните условия на родната им планета. Много мед и малко желязо.
Желязото е било малко и в самите богове. В митологиите може де се срещнат описания на железни предмети, но буквално в ед. бройка, тези предмети имали небесен произход и принадлежали единствено на боговете.
В приказките в качеството на някое вълшебно царство, доста често присъстват златни предмети: златни клетки, златни дворци, златни колесници, златни коне и т.н., но златни ли са те наистина. При разкопките на една от гробниците в Тива, се съдържали тайни, как от да се получава „злато” от мед. Оказва се, че трябва само да се добави към медта цинк и сместа се превръщала в „злато”. Сплавта от тези два елемента е месинг и наистина прилича на злато, но се окислява. По свидетелства на историци в Александрия изготвяли фалшиви златни монети, а Аристотел разказва, че в Индия се произвежда мед, която се различава от златото само по своя вкус. Знаем как водата в меден съд придобива метален вкус.
Но какви са последствията от това, че на родната планета на боговете, желязото е малко, а медта повече? Да се върнем на биохимията. Имаме едно косвено свидетелство – боговете са се хранили със земна храна и е трябвало да се адаптират към земните условия.
Нужно е постоянно попълване на божествения организъм с мед. Нека кажем, че живота на еритроцитите в кръвта на човека е само около 120 денонощия, така че е необходимо постоянно попълване на желязо в организма ни, аналогично би трябвало това да важи и за боговете, съответно мед.
Желязото е по-химически активно в сравнение с медта. Така че попадайки в кръвта, то неизбежно ще се стреми да измести медта от различните съединения. Това изместване е било доста вредно за боговете и те трябвало да го избягват.
Най-простият метод за изпълнение на тази задача е диетата, да се употребява храна с високо съдържание на мед и ниско на желязо. Така се оказва, че най-логичния избор за боговете са зърнените изделия.
Дали това е истината – не знаем, историята пази своите тайни.
